Чл. 39

Чл. 39. (1) (Доп. - ДВ, бр. 67 от 2020 г., в сила от 01.09.2022 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 109 от 2021 г., изм. - ДВ, бр. 43 от 2024 г., в сила от 21.05.2024 г.) В свидетелството за съдимост се вписват данните по чл. 35, ал. 1, т. 1 - 5, 7 - 9, както и всички осъждания на лицето. (2) В свидетелството за съдимост не се вписва осъждането за престъпление:

1. което е амнистирано;
2. за което лицето е реабилитирано.

(3) Осъждане, за което лицето е реабилитирано, се вписва само когато реабилитацията съгласно закон или указ не заличава последиците от осъждането. В този случай в свидетелството за съдимост се отбелязва, че лицето е реабилитирано, и се посочва датата на реабилитацията. (4) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2024 г., в сила от 21.05.2024 г.) В свидетелството за съдимост се вписва и освобождаването от наказателна отговорност за умишлено престъпление, когато в специален закон има предвидено такова изискване. (5) (Нова - ДВ, бр. 43 от 2024 г., в сила от 21.05.2024 г.) Всяко свидетелство за съдимост завършва с адрес за верификация (QR код за верификация), чрез който може да бъде проверено. Адресът за верификация е на сайта на Министерството на правосъдието. (6) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 43 от 2024 г., в сила от 21.05.2024 г.) Осъжданията се вписват в свидетелството за съдимост по реда на влизане в сила на съдебните актове. (7) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2022 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 43 от 2024 г., в сила от 21.05.2024 г.) В свидетелството за съдимост се отбелязва целта, за която то се издава. Когато то се отнася за постъпване на работа, отбелязва се точната длъжност, за която кандидатства лицето.