Чл. 7

Член 7 Общи стандарти за оценка на вътрешните подходи спрямо кредитния риск

1. При извършване на оценката, посочена в член 3, параграф 1, относно подходите спрямо кредитния риск, компетентните органи използват най-малко информацията относно вътрешните подходи, прилагани към сравнителни портфейли за целите на надзора, които се съдържат в следните документи, когато е уместно:

а) доклада на ЕБО, посочен в член 78, параграф 3, втора алинея от Директива 2013/36/ЕС; б) редовни доклади за валидиране на институцията; в) образци на документи, включително наръчници, документи относно разработването и калибрирането на модела и

методология за вътрешните подходи; г) доклади за проверките на място. При извършване на оценката, посочена в член 3, параграф 1, относно подходите спрямо кредитния риск,

1. компетентните органи вземат предвид следните елементи, когато е уместно:

а) дали институцията използва собствени оценки за загуба при неизпълнение (ЗН) и конверсионни коефициенти в съответствие с член 143 от Регламент (ЕС) № 575/2013; б) приложния периметър на модела и представителността на сравнителните портфейли;

L 29/6 BG Официален вестник на Европейския съюз 3.2.2017 г. в) основните характеристики на моделите, например като се прави разграничение между моделите, конструирани и калибрирани на централизирано групово равнище (глобално) и моделите, конструирани и калибрирани само на равнището на приемащата юрисдикция (местни), модели на търговеца и на институцията, модели, разработени и калибрирани с използване на вътрешни данни и модели, разработени и калибрирани с използване на външни данни; г) датата на одобряване и датата на разработване на модела; д) сравнението на прогнозираните и наблюдаваните нива на неизпълнение за съответния период; е) сравнение на прогнозирания спад на ЗН с наблюдаваната ЗН; ж) сравнение на изчислените и наблюдаваните експозиции в неизпълнение; з) дължината на динамичните редове и, когато е приложимо, включването на години на сътресения или на естеството и съществеността на корекциите за отразяване на неблагоприятни условия и добавяне на маржове на консервативност при калибрирането на моделите;

и) последните промени в състава на портфейла на институцията, за който се прилага вътрешния подход; й) микро- и макроикономическа ситуация на портфейла на институцията, риск и бизнес стратегия, както и вътрешния процес, като например процедури за събиране на активите в неизпълнение („процедури за преодоляване“); к) настоящата позиция в цикъла, избор на рейтинговата философия между подход PIT (point-in time) или подход на пълния жизнен цикъл (Through-the-Cycle-TTC), както и наблюдаваната цикличност в модела; л) броят на рейтинговите класове и размери, използвани от институциите, вероятността от неизпълнение (ВН), загуба при неизпълнение (ЗН) и моделите на конверсионни коефициенти; м) определенията за проценти на неизпълнение и на оздравяване, използвани от институцията; н) включването или не на процедури за управление на динамичните редове, използвани за калибриране на моделите на ЗН, ако е приложимо.

1. Когато компетентните органи считат, че информацията, посочена в параграф 1, не е достатъчна, за да може да се направят заключения по отношение на елементите, посочени в параграф 2, те незабавно събират от институциите допълнителна информация, която смятат за необходима за завършване на оценката си.

При вземането на решение относно това каква допълнителна информация да бъде събирана, компетентните органи вземат предвид съществеността и значимостта на отклонението на параметрите на институцията и капиталовите изисквания. Компетентните органи събират допълнителната информация по начин, който те считат за най-подходящ, включително чрез въпросници, интервюта и ad hoc посещения на място.