Чл. 4

Член 4 Национални киберхъбове

1. Когато държава членка реши да участва в Европейската система за предупреждение за киберсигурност, тя определя или, когато е приложимо, създава национален киберхъб за целите на настоящия регламент.

1. Националният киберхъб е единен субект, действащ под ръководството на държава членка. Това може да бъде ЕРИКС или, когато е приложимо, национален орган за управление на киберкризи или друг компетентен орган, определен или създаден съгласно член 8, параграф 1 от Директива (ЕС) 2022/2555, или друг субект. Националният киберхъб:

a) има способност да действа като отправна точка и портал за други публични и частни организации на национално равнище за събиране и анализиране на информация относно киберзаплахите и инцидентите и да допринася за работата на трансграничен киберхъб съгласно посоченото в член 5; както и б) е в състояние да открива, обобщава и анализира данни и информация, свързани с киберзаплахи и инциденти, като например разузнавателни данни за киберзаплахи, чрез използване по-специално на най-съвременни технологии и с цел предотвратяване на инциденти.

1. Като част от функциите, посочени в параграф 2 от настоящия член, националните киберхъбове могат да си сътрудничат със субекти от частния сектор за обмен на съответни данни и информация за целите на откриването и предотвратяването на киберзаплахи и инциденти, включително със секторни и междусекторни общности от съществени и значими субекти, както е посочено в член 3 от Директива (ЕС) 2022/2555. Когато е целесъобразно и в съответствие с правото на Съюза и националното право, информацията, поискана или получена от националните киберхъбове, може да включва телеметрични, сензорни и регистрационни данни.

1. Държава членка, избрана съгласно член 9, параграф 1, се ангажира да подаде заявление за участие на нейния национален киберхъб в трансграничен киберхъб.