Чл. 20

Член 20 Оценка на компетентностите за специфични рискове

1. Държавите членки, които идентифицират на своята територия участъци от вътрешните водни пътища със специфични рискове по смисъла на член 9, параграф 1, посочват допълнителната компетентност, която се изисква от капитани на плавателни средства, плаващи в тези участъци от вътрешни водни пътища, и посочват средствата, които са необходими, за да се докаже, че тези изисквания са изпълнени. Когато държавите членки сметнат това за необходимо с цел осигуряване на безопасността, те се консултират със съответната европейска речна комисия по време на процеса на определяне на тези компетентности.

Като се имат предвид компетентностите, които се изискват за навигиране в участък на вътрешен воден път със специфични рискове, средствата, които са необходими за да се докаже, че тези изисквания са изпълнени, може да се състоят от следното: а) ограничен брой пътувания, които да бъдат осъществени по съответния участък; б) изпит на тренажор; в) изпит с избор от няколко възможни отговора; г) устен изпит; или д) комбинация от средствата, посочени в букви а)–г). При прилагането на настоящия параграф държавите членки използват обективни, прозрачни, недискриминационни и пропорционални критерии.

1. Държавите членки, посочени в параграф 1, гарантират въвеждането на процедури за оценка на компетентността на кандидатите по отношение на специфичните рискове, както и наличието на публично достъпни инструменти за улесняване на капитаните на плавателни средства да придобият необходимата компетентност за специфични рискове.
2. Дадена държава членка може да извършва оценка на компетентността на кандидатите по отношение на специфичните рискове в участъци на вътрешни водни пътища, разположени в друга държава членка, въз основа на изискванията, определени за такъв участък на вътрешен воден път в съответствие с параграф 1, и при условие че съответната държава членка, в която се намира участъкът на вътрешния воден път, е дала съгласието си. В такъв случай тази държава членка осигурява на държавата членка, извършваща оценката, необходимите средства за извършване на оценката. Държавите членки обосновават всеки отказ да дадат съгласие с обективни и пропорционални причини.