Чл. 9

Член 9 Участъци от вътрешните водни пътища със специфични рискове

1. Когато това е необходимо за осигуряване на безопасността на корабоплаването, държавите членки могат да определят участъци от вътрешните водни пътища, преминаващи през тяхната територия, като участъци със специфични рискове в съответствие с процедурата, определена в параграфи 2—4, когато тези рискове се дължат на една или повече от следните причини:

а) често променящи се посока и скорост на течението; б) хидроморфологичните характеристики на вътрешните водни пътища и липсата на подходящо информационно обслужване по отношение на фарватера по вътрешните водни пътища или на подходящи диаграми; в) наличието на специфично местно регулиране на трафика, обосновано от специфични хидроморфологични характеристики на вътрешния воден път; или г) висока честота на произшествия в определен участък от вътрешния воден път, което се отдава на липсата на компетентност, която не е обхваната от стандартите, посочени в член 17. Когато държавите членки сметнат това за необходимо с цел осигуряване на безопасността, те се консултират със съответната европейска речна комисия в процеса на определяне на участъците, посочени в първа алинея.

1. Държавите членки уведомяват Комисията за мерките, които възнамеряват да приемат в съответствие с параграф 1 от настоящия член и с член 20, както и за мотивите за мярката, най-малко шест месеца преди предвидената дата за приемане на тези мерки.
2. Когато участъците от вътрешните водни пътища, посочени в параграф 1, са разположени по протежение на границата между две или повече държави членки, съответните държави членки се консултират помежду си и изпращат съвместно уведомление до Комисията.
3. Когато държава членка предвижда да приеме дадена мярка, която не е оправдана в съответствие с параграфи 1 и 2 от настоящия член, Комисията може в рамките на шест месеца от уведомлението да приеме актове за изпълнение, съдържащи решението ѝ да се противопостави на приемането на мярката. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 33, параграф 3.
4. Комисията прави обществено достъпни приетите от държавите членки мерки заедно с мотивите, посочени в параграф 2.