Приложение № 3
НАРЕДБА ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ, СВЪРЗАНИ С ОРЪЖИЯТА, БОЕПРИПАСИТЕ И ПИРОТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗДЕЛИЯ, И КОНТРОЛА НАД ТЯХ В ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ОХРАНА“ И В ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА“ ПРИ МИНИСТЕРСТВОТО НА ПРАВОСЪДИЕТО
Глава шестаРаздел IIв сила
Приложение № 3 към чл. 10, ал. 3, т. 5 Методика за определяне на безопасните разстояния при взрив (в м) Разстоянието, на което възникващите при взрив взривна и въздушна ударна вълна загубват способността си да нанасят поражение с определена интензивност на разположените около него обекти и съоръжения, се определя по следната формула: R = K x корен квадратен от q, където: R е безопасното разстояние в метри; q – масата на активното взривно вещество (ВВ) на заряда в килограми, отнесено към тротила. Активното взривно вещество за боеприпасите се определя като сума на разривния заряд и 50 на сто от метателния заряд. Коефициентите за привеждането на различните видове ВВ и барути към тротила са: – тротил 1,0; – хексоген 1,8 – 2,0; – аматол 0,7 – 0,8; – тетрил 1,1 – 1,2; – тен 1,8 – 2,0; – октоген 1,8 – 2,0; – пикринова киселина 1,1 – 1,2; – барут 0,4 – 0,5. К е коефициентът, зависещ от характера на поражението (разрушението) на обекта, от условията на разположението на заряда (ВВ) и от характера на терена и местността между взрива и обекта. Коефициентът К се определя експериментално и неговите значения за различните видове разрушения са дадени в долната таблица. Значение на коефициента К при открито разположение на боеприпасите
| № по ред | Характеристика на поражението (разрушението) на обектите (съоръженията) | К |
|---|---|---|
| 1. | Пълна липса на повреди по остъкляването на сградите и транспортните средства (автобуси, влакове, кораби) | 50 – 80 |
| 2. | Случайно повреждане на остъкляването на сградите и транспортните средства (автобуси, влакове) | 10 – 15 |
| 3. | Пълно разрушаване на остъкляването на сградите и повреждане на рамките на прозорците, вратите, леките прегради и покривите | 5 – 8 |
| 4. | Пълно повреждане на остъкляването на транспортните средства (автобуси, влакове, кораби) | 3 – 4 |
| 5. | Леки повреди на въздушните електропроводи (огъване на стълбове) | 25 – 30 |
| 6. | Разрушаване на бараки, навеси, вътрешни преградни стени на сградите, рамките на вратите и прозорците и керемидените покриви | 2 – 3 |
| 7. | Разрушаване на полумасивни каменни, тухлени и дървени постройки, обръщане на транспортните средства (автобуси, влакове, кораби) и скъсване на въздушни електропроводи | 1,5 – 2,0 |
| 8. | Разрушаване на масивни тухлени постройки и предаване на детонация по влияние | 0,8 – 1,0 |
| 9. | Разрушаване на масивни постройки с железобетонна и бетонна конструкция | 0,3 – 0,5 |
При определяне на безопасното разстояние трябва да се отчитат също и местните условия – най-вече характерът и релефът на местността между склада (взрива) и застрашения обект. Разпространението на взривната и въздушната ударна вълна при определени условия на взрива може да има насочено действие и там разстоянието на разрушаващото действие е 1,5 – 2 пъти по-голямо или по-малко. Ако между склада (взрива) и застрашения обект има преграда (гъста гора, хълм, здрава стена, земен вал) или хранилището е вкопано в земята, безопасното разстояние, изчислено по формулата, се намалява 1,5 – 2 пъти, а при наличие на просека на гора и дефиле се увеличава 1,5 – 2 пъти. В направление на необвалованата страна на хранилището действието на взривната и въздушната ударна вълна е 1,5 – 2 пъти по-голямо. Това изисква хранилищата да са четиристранно обваловани или вкопани. Необвалованата страна на хранилищата не трябва да е насочена към стопанските и битовите сгради на склада (базата) или към други хранилища и обекти. Стойностите на коефициента К са за открито разположени ВВ и боеприпаси или под навеси и в бараки. При разполагането им при други условия разстоянието, определено по формулата, се намалява, като получените стойности се делят, както следва: – при необваловани полумасивни хранилища с 1,1 – 1,2; – при необваловани масивни тухлени хранилища с 1,2 – 1,3; – при необваловани железобетонни хранилища с 1,3 – 1,4; – при обваловани полумасивни и масивни хранилища с 1,5 – 1,7; – при вкопани в земята полумасивни и масивни хранилища с 1,8 – 2,0; – при котловини и ниши с 1,8 – 1,9; – при надземни обваловани площадки и навеси с 1,4 – 1,5.