Чл. 31

Член 31 Плащания за райони, изправени пред природни или други специфични ограничения

1. Плащанията за земеделски стопани в планински райони и в други райони с природни или други специфични ограничения се отпускат годишно за хектар земеделска площ, за да се компенсират земеделските стопани изцяло или частично за направените допълнителни разходи и пропуснатите доходи, свързани с ограниченията за селскостопанско производство в съответния район.

Допълнителните разходи и пропуснатите доходи се изчисляват чрез съпоставяне с райони, които не са засегнати от природни или други специфични ограничения, като се вземат предвид плащанията по реда на дял III, глава 3 от Регламент (ЕС) № 1307/2013. При изчисляване на допълнителните разходи и пропуснати доходи държавите членки могат да направят разграничение в размера на плащането, когато това е надлежно обосновано, за да се вземат предвид: — сериозността на установените постоянни ограничения, които се отразяват на селскостопанските дейности; — селскостопанската система.

1. Плащанията се отпускат на земеделски стопани, които се ангажират да продължат да упражняват своята селскостопанска дейност в определените райони съгласно член 32 и са действащи земеделски стопани по смисъла на член 9 от Регламент (ЕС) № 1307/2013.

1. Плащанията се фиксират между минималната и максималната сума, установени в приложение I. Тези плащания могат да бъдат увеличени в надлежно обосновани случаи с оглед на специфични обстоятелства, които следва да бъдат разяснени в програмите за развитие на селските райони.

1. Държавите членки предвиждат намаляващи плащания над прагово ниво за площ на стопанство, което се определя в програмата, освен в случай че отпуснатата сума покрива само минималното плащане за хектар за година съгласно установеното в приложение II.

За юридическите лица или за група физически или юридически лица държавите членки могат да приложат прогресивно намаляване на плащанията на равнището на членовете на тези юридически лица или групи, при условие че: а) националното право предвижда отделните членове да поемат права и задължения, сравними с тези на отделните земеделски стопани, които имат статут на ръководители на стопанство, по-специално по отношение на техния икономически, социален и данъчен статус; и б) отделните членове са допринесли за укрепването на селскостопанските структури на съответните юридически лица или групи.

1. В допълнение към плащанията, предвидени в параграф 2, държавите членки могат да предоставят плащания по тази мярка в периода от 2014 г. до 2020 г. на бенефициери от области, които са отговаряли на условията за подпомагане съгласно член 36, буква а), подточка ii) от Регламент (ЕО) № 1698/2005 през програмния период 2007—2013 г. За бенефициери от райони, които вече не отговарят на условията за подпомагане съгласно новото определяне на границите, посочено в член 32, параграф 3, тези плащания намаляват прогресивно за срок от най-много четири години. Този срок започва от датата, на която е завършило определянето на границите в съответствие с член 32, параграф 3, и най-късно през 2018 г. Посочените плащания започват при не повече от 80 % от средното плащане, определено в програмата за програмния период 2007—2013 г. в съответствие с член 36, буква а), подточка ii) от Регламент (ЕО) № 1698/2005, и приключват най-късно през 2020 г. при не повече от 20 %. Когато в резултат на прилагането на прогресивното намаляване равнището на плащанията достигне 25 EUR, държавата членка може да продължи плащанията на това равнище до изтичането на предвидения за намаляващи плащания срок.

След завършване на очертаването на границите бенефициерите в районите, които остават допустими, получават пълния размер на плащанията по тази мярка.