Чл. 32

Член 32 Определяне на райони с природни и други специфични ограничения

1. Въз основа на параграфи 2, 3 и 4 държавите членки определят районите, допустими за предвидените в член 31 плащания в рамките на следните категории:

а) планински райони; б) райони, различни от планинските райони, със съществени природни ограничения; и в) други райони със специфични ограничения.

1. С оглед да бъдат допустими за плащанията, предвидени в член 31, планинските райони се характеризират със значително ограничение на възможностите за използване на земята и осезаемо нарастване на производствените разходи поради:

а) наличието, поради надморската височина, на много неблагоприятни климатични условия, които значително скъсяват вегетационния период за растениевъдството; б) наличието, на по-ниска надморска височина, на твърде стръмни склонове в по-голямата част от въпросния район, поради което не може да се използва механизирана техника или пък се налага използването на твърде скъпо специално оборудване, или комбинация от тези два фактора, когато ограниченията, произтичащи от всеки един, взети поотделно, са по-малки, но комбинацията от двата фактора води до еквивалентно ограничение. Районите на север от 62-рия паралел и някои съседни райони се считат за планински райони.

1. За да отговарят на условията за плащания по член 31, районите, които не са планински райони, се считат за райони със съществени природни ограничения, ако най-малко 60 % от земеделската площ отговаря на поне един от критериите, изброени в приложение III, по определената прагова стойност.

Спазването на тези условия се гарантира на равнището на местните административни единици (равнище „LAU 2“) или на равнището на ясно определена местна единица, която обхваща една-единствена ясно указана прилежаща географска област с определим икономически и административен облик. При определянето на районите, за които се отнася настоящият параграф, държавите членки извършват прецизиране въз основа на обективни критерии с цел изключване на райони, в които са отчетени съществени природни ограничения, посочени в първа алинея, но те са преодолени чрез инвестиции, чрез стопанска дейност, или чрез доказателства за нормална производителност на земята, или в които производствените методи или селскостопанските системи са компенсирали загубата на доходи или добавените разходи, посочени в член 31, параграф 1.

1. Райони, различни от посочените в параграфи 2 и 3, са допустими за плащания по член 31, ако са със специфични ограничения и когато е необходимо управлението на земята да продължи с цел запазване или подобряване на околната среда, поддържане на ландшафта и запазване на туристическия потенциал в района или за защита на бреговата ивица.

Районите със специфични ограничения обхващат земеделски площи, в рамките на които естествените условия за производство са сходни и общата площ на които не надвишава 10 % от територията на съответната държава членка. Освен това площите могат да отговарят на условията за финансово подпомагане по този параграф и когато: — най-малко 60 % от земеделската площ отговаря на поне два от критериите, посочени в приложение III, всеки в рамките на не повече от 20 % от определената прагова стойност, или — най-малко 60 % от земеделската площ се състои от площи, които отговарят на поне един от критериите, посочени в приложение III, по определената прагова стойност и от площи, които отговарят на поне два от критериите, посочени в приложение III, всеки в рамките на не повече от 20 % от определената прагова стойност. Спазването на тези условия се гарантира на равнище LAU2 или на равнището на ясно определена местна единица, която обхваща една-единствена ясно определена прилежаща географска област с различим икономически и административен облик. При определянето на районите, за които се отнася настоящата алинея, държавите членки предприемат процедурата на прецизиране, описана в член 32, параграф 3. Районите, считани за отговарящи на условията съгласно настоящата алинея, се вземат предвид за изчисляване на ограничението до 10 %, посочено във втора алинея. Чрез дерогация първата алинея не се прилага за държавите членки, чиято територия се счита изцяло за район, засегнат от специфични неблагоприятни природни условия съгласно Регламенти (ЕО) № 1698/2005 и (ЕО) № 1257/1999.

1. Държавите членки прилагат към своите програми за развитие на селските райони:

а) съществуващото или измененото определяне на граници съгласно параграфи 2 и 4; б) новото определяне на граници на районите, посочени в параграф 3.