Чл. 10

Делегиран регламент (ЕС) 2020/760 на Комисията от 17 декември 2019 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на правилата за управление на обвързаните с лицензии тарифни квоти за внос и за износ и за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на внасянето на обезпечения при управлението на тарифните квоти

Делегиран регламент

Член 10 Доказателство за референтното количество 1. Референтното количество се определя въз основа на заверена разпечатка на митническата декларация, финализирана за допускане за свободно обращение. Митническата декларация се отнася за продуктите, фигуриращи върху фактурата по член 145 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията (10), и в нея се посочва, в зависимост от изискванията на всяка държава членка, дали заявителят на лицензията е декларатор по член 5, точка 15 от Регламент (ЕС) № 952/2013 или вносител по дял I, глава 3, група 3 от приложение Б към Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 и по дял II, група 3 от същото приложение.

(10) Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ L 343, 29.12.2015 г., стр. 558).

12.6.2020 г. Официален вестник на Европейския съюз BG L 185/9 2. 3. 4. 5. 6. Операторът следи митническата декларация за допускане за свободно обращение в Съюза, която използва за определяне на референтното количество, да съдържа номера на фактурата по член 145 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Операторите представят фактурата и пред издаващите лицензиите органи за определяне на референтното количество. Фактурата включва най-малко следното: а) името на вносителя или декларатора; б) описанието на продукта и съответстващия му 8-цифрен код по КН; в) номера на фактурата. Издаващите лицензиите органи сравняват информацията от фактурите, лицензиите за внос и митническите декларации. Между документите не трябва да има несъответствия, що се отнася до идентичността на вносителя или декларатора, описанието на продукта и номера на фактурата. Проверката на тези документи се извършва въз основа на практикувания в държавите членки анализ на риска. Издаващият лицензиите орган може да реши фактурите да бъдат подадени в електронен формат.

Заверената разпечатка на митническата декларация, посочена в параграф 1, може да бъде заменена с електронно подадени митнически данни от митническия орган на издаващия лицензиите орган в съответствие с процедурите и методите, посочени в член 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1239. Издаващите лицензиите органи и митническите органи могат да предвидят опростени електронни формати за документите и процедурите, посочени в настоящия параграф. Когато даден оператор докаже по задоволителен за компетентния орган на държавата членка начин, че количеството продукти, което е допуснал за свободно обращение през всеки един от 12-месечните периоди, посочени в член 9, е засегнато от санитарни или фитосанитарни мерки, наложени от държавата износител или от Съюза, той има право да използва предходния 12-месечен период, който не е бил засегнат от тези мерки, за да определи референтното количество.

Практика по чл. 10

0 решения, 0 цитирания

Няма налични съдебни препратки за избрания филтър.