Чл. 4

Член 4 Възстановяване на сухоземни, крайбрежни и сладководни екосистеми

1. Държавите членки въвеждат мерките за възстановяване, които са необходими за възстановяване до добро състояние на площите с типовете местообитания, изброени в приложение I, които не са в добро състояние. Тези мерки за възстановяване се прилагат по отношение на:

a) до 2030 г. – най-малко 30 % от общата площ на всички типове местообитания, изброени в приложение I, която не е в добро състояние, както е определено количествено в националния план за възстановяване, посочен в член 15; б) до 2040 г. – най-малко 60 %, и до 2050 г. – най-малко 90 % от площта на всяка група типове местообитания, изброени в приложение I, която не е в добро състояние, както е определено количествено в националния план за възстановяване, посочен в член 15. За целите на настоящия параграф до 2030 г. държавите членки, по целесъобразност, дават приоритет на мерките за възстановяване в площите, които се намират в рамките на защитените зони по „Натура 2000“.

1. Чрез дерогация от параграф 1, първа алинея, букви а) и б) държавите членки могат, когато това е надлежно обосновано и за целите на посочения параграф, да изключат от съответната група типове местообитания много често срещани и широко разпространени типове местообитания, които обхващат повече от 3 % от тяхната европейска територия.

Когато дадена държава членка прилага дерогацията, посочена в първа алинея, тя въвежда мерки за възстановяване: а) до 2050 г. – за площ, представляваща най-малко 80 % от площта, която не е в добро състояние за всеки от тези типове местообитания; б) до 2030 г. – за най-малко една трета от посочения в буква а) процент; и в) до 2040 г. – за най-малко две трети от посочения в буква а) процент. Дерогацията, посочена в първа алинея, се прилага само ако се гарантира, че процентът, посочен във втора алинея, буква а), не възпрепятства постигането или поддържането на благоприятен природозащитен статус на всеки от тези типове местообитания на национално биогеографско равнище.

1. Ако държава членка прилага дерогацията съгласно параграф 2, задължението, посочено в параграф 1, първа алинея, буква а), се прилага за цялата площ на всички останали типове местообитания, изброени в приложение I, която не е в добро състояние, а задължението, посочено в параграф 1, първа алинея, буква б), се прилага за останалите площи от съответните групи типове местообитания, изброени в приложение I, които не са в добро състояние.

1. Държавите членки въвеждат мерките за възстановяване, които са необходими за повторното установяване на типовете местообитания, изброени в приложение I, в площи, в които тези типове местообитания не се срещат, с цел постигане на благоприятната референтна площ за тези типове местообитания. Такива мерки се прилагат до 2030 г. за площи, представляващи най-малко 30 % от допълнителната площ, необходима за достигане на общата благоприятна референтна площ за всяка група типове местообитания, изброени в приложение I, количествено определена в националния план за възстановяване, посочен в член 15, до 2040 г. за площи, представляващи най-малко 60 % от тази площ, и до 2050 г. – 100 % от тази площ.

1. Чрез дерогация от параграф 4 от настоящия член, ако дадена държава членка счита, че е невъзможно до 2050 г. да бъдат въведени мерки за възстановяване, които са необходими за достигане на благоприятната референтна площ за конкретен тип местообитание на 100 % от площта, въпросната държава членка може да определи по-нисък процент на равнище между 90 % и 100 % в своя национален план за възстановяване, както е посочено в член 15, и да предостави подходяща обосновка. В този случай държавата членка постепенно въвежда мерки за възстановяване, които са необходими за постигане на този по-нисък процент до 2050 г. До 2030 г. тези мерки за възстановяване обхващат най-малко 30 % от допълнителната площ, необходима за постигане на този по-нисък процент до 2050 г., а до 2040 г. те обхващат най-малко 60 % от допълнителната площ, необходима за постигане на този по-нисък процент до 2050 г.

1. Ако държава членка прилага дерогацията съгласно параграф 5 за конкретни типове местообитания, задължението, посочено в параграф 4, се прилага за останалите типове местообитания, които са част от групите типове местообитания, изброени в приложение I, към които принадлежат тези конкретни типове местообитания.

1. Държавите членки въвеждат мерките за възстановяване на сухоземните, крайбрежните и сладководните местообитания на видовете, изброени в приложения II, IV и V към Директива 92/43/ЕИО, и на сухоземните, крайбрежните и сладководните местообитания на дивите птици, попадащи в приложното поле на Директива 2009/147/ЕО, като тези мерки, в допълнение към мерките за възстановяване, посочени в параграфи 1 и 4 от настоящия член, са необходими за подобряване на качеството и количеството на тези местообитания, включително чрез повторното им установяване, както и за подобряване на свързаността, до постигането на достатъчно качество и количество на тези местообитания.

1. Определянето на най-подходящите площи за мерки за възстановяване в съответствие с параграфи 1, 4 и 7 от настоящия член се основава на най-добрите налични знания и най-новите научни доказателства за състоянието на типовете местообитания, изброени в приложение I към настоящия регламент, определено според структурата и функциите, необходими за дългосрочното им поддържане, включително характерните за тях видове съгласно член 1, буква д) от Директива 92/43/ЕИО, както и за качеството и количеството на местообитанията на видовете, посочени в параграф 7 от настоящия член, като се използва информацията, докладвана съгласно член 17 от Директива 92/43/ЕИО и член 12 от Директива 2009/147/ЕО, и когато е целесъобразно – като се взема предвид различното състояние в различните региони, както е посочено в член 14, параграф 16, буква в) от настоящия регламент.

1. Държавите членки гарантират, че най-късно до 2030 г. състоянието на типовете местообитания е известно за най-малко 90 % от площта, разпределена във всички типове местообитания, изброени в приложение I, и че до 2040 г. състоянието на всички площи на типовете местообитания, изброени в приложение I, е известно.

1. При мерките за възстановяване, посочени в параграфи 1 и 4, се обръща внимание на необходимостта от подобряване на свързаността между типовете местообитания, изброени в приложение I, и се вземат предвид екологичните изисквания на видовете, посочени в параграф 7, които се срещат в тези типове местообитания.

1. Държавите членки въвеждат мерки, чиято цел е да се гарантира, че в площите, които са обект на мерки за възстановяване в съответствие с параграфи 1, 4 и 7, се отчита непрекъснато подобряване на състоянието на типовете местообитания, изброени в приложение I, до достигане на добро състояние, както и непрекъснато подобряване на качеството на местообитанията на видовете, посочени в параграф 7, докато се постигне достатъчно качество на тези местообитания.

Без да се засяга Директива 92/43/ЕИО, държавите членки въвеждат мерки, чиято цел е да се гарантира, че няма значително влошаване на площите, в които е достигнато добро състояние и в които е постигнато достатъчно качество на местообитанията на видовете.

1. Без да се засяга Директива 92/43/ЕИО, не по-късно от датата на публикуване на техните национални планове за възстановяване в съответствие с член 17, параграф 6 от настоящия регламент, държавите членки полагат усилия да въведат необходимите мерки с цел предотвратяването на значителното влошаване на площите, в които се срещат типовете местообитания, изброени в приложение I към настоящия регламент, които са в добро състояние или които са необходими за постигането на целите за възстановяване, посочени в параграф 17 от настоящия член.

1. Във връзка с параграфи 11 и 12 от настоящия член, по отношение на площите извън защитените зони по „Натура 2000“ държавите членки могат, при липса на алтернативи, да прилагат определените в тези параграфи изисквания за недопускане на влошаване на равнището на всеки биогеографски регион на своята територия за всеки тип местообитание и всяко местообитание на видове, при условие че съответната държава членка уведоми Комисията за намерението си да прилага настоящия параграф до 19 февруари 2025 г. и изпълнява задълженията, посочени в член 15, параграф 3, буква ж), член 20, параграф 1, буква й), член 21, параграф 1 и член 21, параграф 2, буква б).

1. По отношение на площите извън защитените зони по „Натура 2000“ задължението, посочено в параграф 11, не се прилага за влошаване на състоянието, причинено от:

a) непреодолима сила, включително природни бедствия; б) неизбежни промени в местообитанията, които са пряко причинени от изменението на климата; в) план или проект от преимуществен обществен интерес, за който не съществуват алтернативни решения с по-малко вредни последици, като това се определя за всеки отделен случай; или г) действие или бездействие от страна на трети държави, за което съответната държава членка не носи отговорност.

1. По отношение на площите извън защитените зони по „Натура 2000“ задължението, посочено в параграф 12, не се прилага за влошаване на състоянието, причинено от:

a) непреодолима сила, включително природни бедствия; б) неизбежни промени в местообитанията, които са пряко причинени от изменението на климата; в) план или проект от преимуществен обществен интерес, за който не съществуват алтернативни решения с по-малко вредни последици; или г) действие или бездействие от страна на трети държави, за което съответната държава членка не носи отговорност.

1. В рамките на защитените зони по „Натура 2000“ неизпълнението на задълженията, посочени в параграфи 11 и 12, е обосновано, ако се дължи на:

a) непреодолима сила, включително природни бедствия; б) неизбежни промени в местообитанията, които са пряко причинени от изменението на климата; или в) план или проект, разрешен в съответствие с член 6, параграф 4 от Директива 92/43/ЕИО.

1. Държавите членки гарантират, че са налице:

a) увеличаване на площта в добро състояние за типовете местообитания, изброени в приложение I, докато най-малко 90 % от площта бъде в добро състояние и докато бъде достигната благоприятната референтна площ за всеки тип местообитание във всеки биогеографски регион на съответната държава членка; б) нарастваща тенденция към достатъчното качество и количество на сухоземните, крайбрежните и сладководните местообитания на видовете, изброени в приложения II, IV и V към Директива 92/43/ЕИО, и на видовете, попадащи в приложното поле на Директива 2009/147/ЕО.