Чл. 5

Член 5 Възстановяване на морските екосистеми

1. Държавите членки въвеждат мерките за възстановяване, които са необходими за подобряване до добро състояние на площите с типовете местообитания, изброени в приложение II, които не са в добро състояние. Тези мерки се прилагат по отношение на:

a) до 2030 г. – най-малко 30 % от общата площ на групи 1 – 6 на типовете местообитания, изброени в приложение II, която не е в добро състояние, както е определено количествено в националния план за възстановяване, посочен в член 15; б) до 2040 г. – най-малко 60 %, и до 2050 г. – най-малко 90 % от площта на всяка от групите 1 – 6 на типовете местообитания, изброени в приложение II, която не е в добро състояние, както е определено количествено в националния план за възстановяване, посочен в член 15; в) до 2040 г. – най-малко две трети от процента, посочен в буква г) от настоящия параграф, от площта на група 7 на типовете местообитания, изброени в приложение II, която не е в добро състояние, както е определено количествено в националния план за възстановяване, посочен в член 15; както и г) до 2050 г. –процент, определен съгласно член 14, параграф 3, от площта на група 7 на типовете местообитания, изброени в приложение II, която не е в добро състояние, както е определено количествено в националния план за възстановяване, посочен в член 15. Процентът, посочен в първа алинея, буква г) от настоящия член, се определя така, че да не възпрепятства постигането или запазването на добро състояние на околната среда, определено съгласно член 9, параграф 1 от Директива 2008/56/ЕО.

1. Държавите членки въвеждат мерките за възстановяване, които са необходими за повторното установяване на типовете местообитания в групи 1 – 6, изброени в приложение II, в места, в които тези типове местообитания не се срещат, с цел постигане на благоприятната референтна площ за тези типове местообитания. Такива мерки се прилагат до 2030 г. за площи, представляващи най-малко 30 % от допълнителната площ, необходима за достигане на благоприятната референтна площ за всяка група типове местообитания, количествено определена в националния план за възстановяване, посочен в член 15, до 2040 г. за площи, представляващи най-малко 60 % от тази площ, и до 2050 г. – 100 % от тази площ.

1. Чрез дерогация от параграф 2 от настоящия член, ако дадена държава членка счита, че е невъзможно до 2050 г. да бъдат въведени мерки за възстановяване, които са необходими за достигане на благоприятната референтна площ за конкретен тип местообитание на 100 % от площта, въпросната държава членка може да определи по-нисък процент на равнище между 90 % и 100 % в своя национален план за възстановяване, както е посочено в член 15, и да предостави подходяща обосновка. В този случай държавата членка постепенно въвежда мерки за възстановяване, които са необходими за постигане на този по-нисък процент до 2050 г. До 2030 г. тези мерки за възстановяване обхващат най-малко 30 % от допълнителната площ, необходима за постигане на този по-нисък процент до 2050 г., а до 2040 г. те обхващат поне 60 % от допълнителната площ, необходима за постигане на този по-нисък процент до 2050 г.

1. Ако държава членка прилага дерогацията съгласно параграф 3 за конкретни типове местообитания, задължението, посочено в параграф 2, се прилага за останалата допълнителна площ, необходима за достигане на благоприятната референтна площ за всяка група типове местообитания, изброени в приложение II, към които принадлежат тези конкретни типове местообитания.

1. Държавите членки въвеждат мерките за възстановяване на морските местообитания на видовете, изброени в приложение III към настоящия регламент и в приложения II, IV и V към Директива 92/43/ЕИО, и на морските местообитания на дивите птици, попадащи в приложното поле на Директива 2009/147/ЕО, като тези мерки, в допълнение към мерките за възстановяване, посочени в параграфи 1 и 2 от настоящия член, са необходими за подобряване на качеството и количеството на тези местообитания, включително чрез повторното им установяване, както и за подобряване на свързаността, до постигането на достатъчно качество иколичество на тези местообитания.

1. Определянето на най-подходящите места за мерки за възстановяване в съответствие с параграфи 1, 2 и 5 от настоящия член се основава на най-добрите налични знания и най-новите научно-технически достижения за определянето на състоянието на типовете местообитания, изброени в приложение II към настоящия регламент, както и на качеството и количеството на местообитанията на видовете, посочени в параграф 5 от настоящия член, като се използва информацията, докладвана съгласно член 17 от Директива 92/43/ЕИО, член 12 от Директива 2009/147/ЕО и член 17 от Директива 2008/56/ЕО.

1. Държавите членки гарантират, че състоянието е известно за следните площи:

а) до 2030 г. – за най-малко 50 % от площта, разпределена във всички типове местообитания в групи 1 – 6, изброени в приложение II; б) до 2040 г. – за всички площи на типовите местообитания в групи 1 – 6, изброени в приложение II; в) до 2040 г. – за най-малко 50 % от площта, разпределена във всички типове местообитания в група 7, изброени в приложение II; г) до 2050 г. – за всички площи в група 7, изброени в приложение II.

1. При мерките за възстановяване, посочени в параграфи 1 и 2, се обръща внимание на необходимостта от подобряване на екологичната съгласуваност и свързаността между типовете местообитания, изброени в приложение II, и се вземат предвид екологичните изисквания на видовете, посочени в параграф 5, които се срещат в тези типове местообитания.

1. Държавите членки въвеждат мерки, чиято цел е да се гарантира, че в площите, които са обект на мерки за възстановяване в съответствие с параграфи 1, 2 и 5, се отчита непрекъснато подобряване на състоянието на типовете местообитания, изброени в приложение II, до достигане на добро състояние, както и непрекъснато подобряване на качеството на местообитанията на видовете, посочени в параграф 5, докато се постигне достатъчно качество на тези местообитания.

Без да се засяга Директива 92/43/ЕИО, държавите членки въвеждат мерки, чиято цел е да се гарантира, че няма значително влошаване на площите, в които е достигнато добро състояние и в които е постигнато достатъчно качество на местообитанията на видовете.

1. Без да се засяга Директива 92/43/ЕИО, не по-късно от датата на публикуване на техните национални планове за възстановяване в съответствие с член 17, параграф 6 от настоящия регламент, държавите членки полагат усилия да въведат необходимите мерки с цел предотвратяване на значителното влошаване на площите, в които се срещат типовете местообитания, изброени в приложение II към настоящия регламент, които са в добро състояние или които са необходими за постигането на целите за възстановяване, посочени в параграф 14 от настоящия регламент.

1. По отношение на площите извън защитените зони по „Натура 2000“ задължението, посочено в параграф 9, не се прилага за влошаване на състоянието, причинено от:

a) непреодолима сила, включително природни бедствия; б) неизбежни промени в местообитанията, които са пряко причинени от изменението на климата; в) план или проект от преимуществен обществен интерес, за който не съществуват алтернативни решения с по-малко вредни последици, като това се определя за всеки отделен случай; или г) действие или бездействие от страна на трети държави, за което съответната държава членка не носи отговорност.

1. По отношение на площите извън защитените зони по „Натура 2000“ задължението, посочено в параграф 10, не се прилага за влошаване на състоянието, причинено от:

a) непреодолима сила, включително природни бедствия; б) неизбежни промени в местообитанията, които са пряко причинени от изменението на климата; в) план или проект от преимуществен обществен интерес, за който не съществуват алтернативни решения с по-малко вредни последици; или г) действие или бездействие от страна на трети държави, за което съответната държава членка не носи отговорност.

1. В рамките на защитените зони по „Натура 2000“ неизпълнението на задълженията, посочени в параграфи 9 и 10, е обосновано, ако се дължи на:

a) непреодолима сила, включително природни бедствия; б) неизбежни промени в местообитанията, които са пряко причинени от изменението на климата; или в) план или проект, разрешен в съответствие с член 6, параграф 4 от Директива 92/43/ЕИО.

1. Държавите членки гарантират, че са налице:

a) увеличаване на площта в добро състояние за типовете местообитания от групи 1 – 6 на типовете местообитания, изброени в приложение II, докато най-малко 90 % от площта бъде в добро състояние и докато бъде достигната благоприятната референтна площ за всеки тип местообитание във всеки биогеографски регион на съответната държава членка; б) увеличаване на площта в добро състояние за типовете местообитания от група 7 на типовете местообитания, изброени в приложение II, докато най-малко процентът от площта, посочен в параграф 1, първа алинея, буква г), бъде в добро състояние и докато бъде достигната благоприятната референтна площ за всеки тип местообитание във всеки биогеографски регион на съответната държава членка; в) нарастваща тенденция към достатъчно качество и количество на морските местообитания на видовете, изброени в приложение III към настоящия регламент и в приложения II, IV и V към Директива 92/43/ЕИО, както и на видовете, попадащи в приложното поле на Директива 2009/147/ЕО.