Чл. 5

Член 5 Изисквания за екопроектиране

1. С цел справяне с въздействията върху околната среда и въз основа на параметрите на продукта, посочени в приложение I, изискванията за екопроектиране в делегираните актове, приети съгласно член 4 са такива че имат за цел подобряване на следните продуктови аспекти („продуктови аспекти“), когато тези продуктови аспекти са от значение за съответната продуктова група:

а) дълготрайност; б) надеждност; в) възможност за повторна употреба; г) възможност за модернизиране; д) ремонтопригодност; е) възможност за поддръжка и обновяване; ж) наличие на вещества, пораждащи безпокойство; з) консумация на енергия и енергийна ефективност; и) потребление на вода и водна ефективност; й) използване на ресурсите и ресурсна ефективност; к) съдържание на рециклирани материали; л) възможност за вторично производство; м) възможност за рециклиране; н) възможност за оползотворяване на материали; о) въздействие върху околната среда, включително въглеродния отпечатък и отпечатъка върху околната среда; п) очаквано генериране на отпадъци.

1. Изискванията за екопроектиране гарантират, когато е приложимо, въз основа на параметрите на продуктите, посочени в приложение I, че продуктите не остаряват преждевременно поради причини, които включват проектантски избор от страна на производителите, използване на компоненти, които са значително по-малко устойчиви от други компоненти, възпрепятстване на разглобяването на ключови компоненти, липса на информация за ремонта или резервни части, софтуер, който вече не работи след актуализирането на операционната система, или липса на актуализации на софтуера.

1. Комисията избира или разработва инструменти или методики, необходими за определянето на изисквания за екопроектиране.

1. Изисквания за екопроектиране се установяват за конкретни продуктови групи. Те могат да бъдат диференцирани за всеки конкретен продукт, който принадлежи към конкретната продуктова група.

1. Продукти, чието единствено предназначение е да служат на отбраната или националната сигурност, се изключват от продуктовите групи.

1. Комисията може да определи хоризонтални изисквания за екопроектиране и за продуктовите групи или продуктовите аспекти, които не са включени в работния план, посочен в член 18.

1. Когато две или повече продуктови групи имат едно или повече сходства, които дават възможност продуктовият аспект да бъде ефективно подобрен въз основа на обща информация или изисквания за показателите, за тези продуктови групи могат да бъдат установени хоризонтални изисквания за екопроектиране („хоризонтални изисквания за екопроектиране“). Когато обмисля дали да установи хоризонтални изисквания за екопроектиране, Комисията взема също така предвид ползите от тези изисквания във връзка с постигането на целите на настоящия регламент, по-специално способността да обхванат широк кръг от продуктови групи в един и същ делегиран акт. Комисията може да допълни хоризонталните изисквания за екопроектиране чрез определянето на изисквания за екопроектиране за конкретна продуктова група.

1. Дадено изискване за екопроектиране може да обхваща продукти, попадащи в обхвата на мярка за саморегулиране, включена в списъка, съдържащ се в акта за изпълнение, приет съгласно член 21, параграф 3, в случай че мярката за саморегулиране не засяга продуктовите аспекти, обхванати от това изискване за екопроектиране.

1. Изискванията за екопроектиране включват, когато е целесъобразно за подобряването на специфичните продуктови аспекти, едно или две от следните изисквания:

а) изисквания за показателите, посочени в член 6; б) изисквания за информация, посочени в член 7.

1. При изготвянето на изискванията за екопроектиране Комисията гарантира съгласуваност с друго право на Съюза, и:

а) взема предвид: i) приоритетите на Съюза в областта на климата, околната среда, енергийната ефективност, ефективното използване на ресурсите и сигурността, включително нетоксичната кръгова икономика, и други свързани с областта приоритети и цели на Съюза; ii) съответното право на Съюза, включително степента, в която в него са засегнати съответните продуктови аспекти, изброени в параграф 1; iii) приложимите международни споразумения; iv) мерките за саморегулиране; v) съответното национално право в областта на околната среда; vi) съответните европейски и международни стандарти; б) извършва оценка на въздействието въз основа на най-добрите налични доказателства и анализи и когато е целесъобразно, на допълнителни проучвания и резултати от изследвания, получени в рамките на програми за финансиране на Съюза. Определянето на изисквания за екопроектиране по отношение на някои от аспектите на продукта не трябва да се забавя ненужно поради неясноти по отношение на възможността за определяне на изисквания за екопроектиране с цел подобряване на други аспекти на този продукт. В оценката на въздействието Комисията се: i) посочва използваната методология; ii) гарантира, че всички продуктови аспекти биват анализирани, както и че задълбочеността на анализа на продуктовите аспекти е пропорционална на тяхната значимост за съответния продукт; iii) гарантира, че се анализират взаимозависимостите между различните продуктови аспекти; iv) установяват очакваните промени по отношение на въздействието върху околната среда, включително количествено изразени като въглероден отпечатък и отпечатък върху околната среда, когато това е възможно; v) анализира наличността на изходни суровини за сектора на обновяването, когато е целесъобразно; vi) анализира всички съответни въздействия върху здравето на човека; vii) взема предвид минималното ниво на показателите на даден продукт или продуктова група, необходими за постигането в бъдеще на приоритетите на Съюза, изброени в буква а), подточка i); в) взема предвид съответната техническа информация, използвана като основа за правото или инструментите на Съюза или произтичаща от тях, включително Регламент (ЕО) № 66/2010, Директива 2010/75/ЕС, техническите критерии за проверка, приети съгласно Регламент (ЕС) 2020/852, и критериите на ЕС за екологосъобразни обществени поръчки; г) взема под внимание защитата на поверителната търговска информация; д) взема предвид становищата, изразени от Форума по екопроектиране, посочен в член 19, и тези на посочената в член 20 експертна група на държавите членки.

1. Изискванията за екопроектиране отговарят на следните критерии:

а) нямат значимо отрицателно въздействие върху функционалните възможности на продукта от гледна точка на потребителя; б) нямат неблагоприятни последици за здравето и безопасността на хората; в) нямат значително отрицателно въздействие върху потребителите по отношение на ценовата достъпност на съответните продукти, като се вземат предвид и достъпът до продукти втора употреба, дълготрайността и разходите за целия жизнен цикъл на продуктите; г) нямат непропорционално отрицателно въздействие върху конкурентоспособността на икономическите оператори и други участници във веригата на стойността, включително МСП, по-специално микропредприятията; д) на производителите или на други участници във веригата на стойността не се налагат технологии, обект на индустриална собственост; е) нямат несъразмерна административна тежест за производителите или други участници във веригата на стойността, включително за МСП, по-специално за микропредприятията.

1. Изискванията за екопроектиране са проверими. Комисията определя подходящи средства за проверка на специфичните изисквания за екопроектиране, включително пряка проверка на продукта или въз основа на техническата документация.

1. Комисията публикува съответните проучвания и анализи, включително посочената в параграф 10, буква б) оценка на въздействието, използвани при определянето на изискванията за екопроектиране.

1. За всяка продуктова група, обхваната от изискванията за екопроектиране, Комисията определя, когато е приложимо, кои вещества попадат в определението по член 2, точка 27, буква г), като се вземе предвид най-малко следното:

а) въз основа на стандартните технологии веществата правят процеса на повторна употреба или рециклиране по-сложен, по-скъп, оказващ повече въздействие върху околната среда или изискващ повече енергия или ресурси; б) веществата влошават техническите свойства или функционални възможности, полезността или стойността на рециклирания материал, произхождащ от продукта или продукти, произведени от този рециклиран материал; в) веществата оказват отрицателно въздействие върху естетичните или обонятелните свойства на рециклирания материал.