Чл. 116

Чл. 116.(1) Характерната за системата на исландските съгласни беззвучност се отбелязва при предаване на исландските имена на български език със съответния еквивалент на беззвучната съгласна. Например: съгласните "b" и "d" се произнасят като "п" и "т", но се предават с "б" и "д" в началото на думата и под ударение. Напр. (Drangar - Драунгар). В исландския език има четири двойки затворени преградни звукове "p - b"; "t - d"; "c - .."; "k - g", но те не се делят на звучни и беззвучни както в български, а на издиханни и неиздиханни. Поради тази причина по принцип графемен еквивалент на двойките преградни звукове в българския език са съответните беззвучни съгласни: "p - b" се предават на български с графемата "п"; "t - d" се предават с "т"; "c - .." се предават с "х"; "k - g" се предават с "к". В повечето от тези случаи може да се приложи принципът на транслитерацията. Напр. (Borg - Борк/Борг, Gullfoss - Гютълфос, Skagastro.nd - Скагастрьонд, Gullbringa - Гутълбринка). (2) Съгласната с се среща само в някои думи от чужд за исландския език произход. (3) Съгласната "‹" се предава на български език с "д". Напр. (Brei‹avi#k - Брейдавик, Reykjahli‹ - Рейкяхлид). (4) Съгласната "f" се предава на български език според положението й в думата:

1. в началото, пред "t" или "s" и в краесловие - като "ф"; напр. (Fagurho#lsmyri - Фагюрхоулсмири, Skaftafell - Скафтафетъл, Hofso#ls - Хофсоус, Hof - Хоф);
2. между звучни съгласни и гласни - като "в"; напр. (Efrinu#pur - Евринупюр, Grafarnes - Граварнес, Torfahnu#kur - Торвахнукюр);
3. пред "l" и "n", следвани от гласна, или когато са в краесловието - като "п"; напр. (Hafnir - Хапнир, Keflavi#k - Кеплавик); краесловното съчетание "fn" се транскрибира на български със съчетанието "пън"; напр. (Ho.fn - Хьопън).

(5) За съгласната "g" има следните изключения:

1. произнася се и се предава съответно на български език главно като "айи", "ейи", "ойи", "уйи" и "ьойи", когато съгласната g се намира между гласни "а", "е", "о", "u" и "o." и "i" (в съчетанията "agi", "egi", "ogi", "ugi" и "o.gi"); напр. (Gar‹sskagi - Гардскайи, Egilssta‹ir - Ейилсстадир);
2. съгласната "g" не се произнася, когато се намира пред "а", "i", "j" и "u" в крайна позиция; напр. (skуg - скоу (гора).

(6) Съгласната "h" се произнася и предава на български език с "х". Напр. (Her‹ubrei‹ - Хердюбрейд, Torfahnu#kur - Торвахнукюр, Hjalteyri - Хялтейри). При транскрипцията не се отразяват различните местни особености при произношението на съгласната "h". (7) Полугласната "j" се произнася и предава на български език с "й" и в зависимост от позицията й в думата се изписва с "й" пред гласна и с "ь" - след съгласна. Напр. (Jo.kuldalur - Йокулдалюр, Dju#pavi#k - Дюпавик, Gjo.gur - Гьогюр). (8) Съгласната "P" се произнася с придихание и на български език се предава с графемата "т". Напр. (Po#r - Тоур, Po#rsho.fn - Тоурхьопън). Съгласните "‹" и "P" образуват двойка звучен и беззвучен звук. Поради това "‹" се предава с "д", а "P" - с "т".