Чл. 117

Чл. 117.(1) Двойните съгласни в исландския език имат особена функция, а именно:

1. определят преградните звукове като издиханни или неиздиханни; напр. "kk" се предава със съчетанието "хк"; напр. (Stykkisho#lmur - Стихкисхоулмюр); "pp" - със съчетанието "хп"; напр. (Krepputunga - Крехпютюнга);
2. определят наличието на преграден звук или неговото отсъствие; напр. "ll" се предава с "тл", когато е пред гласна, и с "тъл", когато е пред съгласна или в краесловие; напр. (Kollafjar‹arnes - Котлафярдарнес, Gullbringu - Гютълбрингю, Mosfell - Мосфетъл).

(2) В някои случаи двойните съгласни имат смислоразличителна роля; напр. "nn" се предава като "тн", когато е елемент от окончанието (за м. р., ед. ч., им. падеж). Поради тази причина думата "Steinn" се чете Щейтън, а не Щейн, което вече е винителен падеж; думата "hreinn" - хрейтън (чист, м. р., ед. ч.), "hrein" - хрейн (чиста, ж. р., ед. ч.). От друга страна, когато двойното "nn" е в корена на думата, се предава на български език с едно "н"; напр. (Dalsmynni - Далсмини, Enni - Ени). Същото се отнася за двойното "mm", "ss". В случаите, когато двойното ss е резултат на окончание в родителен падеж, би следвало съответната сложна дума да се предава според произношението на отделните съставящи я думи; напр. (Bessasta‹ir - Бесащадир, Brettingssta‹ir - Брехтингсщадир).