Чл. 4

Член 4 Разходи за обикновените програми, допустими за финансиране от Съюза 1. Допустими за финансиране от Съюза разходи са разходите, които отговарят на всички изброени по-долу критерии: а) разходите са реално извършени от предлагащата организация през периода на изпълнението на програмата, с изключение на разходите във връзка с окончателните отчети и оценката; б) разходите са посочени в прогнозния общ бюджет за програмата;

13.10.2015 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 266/7 в) разходите са необходими за изпълнението на програмата, подлежаща на съфинансиране; г) разходите могат да бъдат установени и проверени, по-специално като се записват в счетоводната документация на предлагащата организация и се определят съгласно приложимите счетоводни стандарти на държавата членка, в която е установена предлагащата организация; д) разходите отговарят на разпоредбите на приложимото данъчно и социално законодателство; е) разходите са приемливи, обосновани и отговарят на принципа на добро финансово управление, по-специално от гледна точка на икономичността и ефикасността. В поканите за представяне на предложения, посочени в член 8, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1144/2014, се

1. посочват категориите разходи, считани за допустими за финансиране от Съюза.

Въпреки това са допустими следните категории разходи: а) чрез дерогация от член 19, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 907/2014 — разходите, свързани с предварителното обезпечение, предоставено от банка или финансова институция и внесено от предлагащата организация, когато това обезпечение се изисква в съответствие с член 15, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 1144/2014;

б) разходите за външни одити, когато такива одити се изискват в подкрепа на исканията за плащане; в) разходите за персонал, ограничени до заплатите, социалноосигурителните вноски и другите разходи, включени в трудовите възнаграждения на персонала, работещ по изпълнението на програмата, произтичащи от приложимото национално законодателство или от трудовия договор, разходите за физически лица, работещи по пряко сключен с предлагащата организация договор, който не е трудов договор, или командировани от трета страна срещу възнаграждение; г) данъкът върху добавената стойност („ДДС“), когато не е възстановим по приложимото национално законодателство за ДДС и е платен от бенефициер, различен от данъчно незадължено лице, както е определено в член 13, параграф 1, първа алинея от Директива 2006/112/ЕО на Съвета (1); д) разходите за проучвания, проведени от независим и квалифициран външен орган с цел оценка на резултатите от мерките за информиране и насърчаване, посочени в член 15, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1144/2014.

Косвените допустими разходи се определят чрез прилагането на единна ставка в размер на 4 % от общите

1. допустими преки разходи за персонал на предлагащата организация.