Чл. 2

Член 2 Определения За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения: 1) „молеща държава“ означава държава членка, в която се провежда наказателно производство и в която се отправя искане за трансфер на това производство в друга държава членка или която е отправила или получила искане за консултации относно евентуален трансфер на наказателно производство; 2) „замолена държава“ означава държава членка, на която е предадено искане за трансфер на наказателно производство с цел поемане на наказателно производство или която е получила искане за консултации или е започнала консултации относно евентуален трансфер на наказателно производство; 3) „молещ орган“ означава: а) съдия, съд, съдия-следовател или прокурор в молещата държава, компетентен по разглежданото дело; или б) всеки друг компетентен орган, определен за такъв от молещата държава, който по разглежданото дело действа в качеството си на разследващ орган в наказателното производство и е компетентен да поиска трансфера на наказателно производство в съответствие с националното право. Освен това, преди искането за трансфер на наказателно производство да бъде предадено на замоления орган, то се валидира от съдия, съд, съдия-следовател или прокурор в молещата държава след проверка на съответствието му с условията за отправяне на такова искане съгласно настоящия регламент. Когато искането за трансфер на наказателно производство е валидирано от съдия, съд, съдия-следовател или прокурор в молещата държава, този орган може също да се счита за молещ орган за целите на предаването на искането; 4) „замолен орган“ означава съдия, съд, съдия-следовател или прокурор, компетентен да взема решение за приемане или отказ на трансфера на наказателно производство в съответствие с член 11, параграф 1 и да предприема, когато правната система на замолената държавна позволява това, последващи мерки в съответствие с настоящия регламент или всяка мярка, предвидена в неговото национално право. Без да се засяга изискването решението за приемане или отказ на трансфер на наказателно производство в съответствие с член 11, параграф 1 да се взема изключително от съдия, съд, съдия-следовател или прокурор, въз основа на неговата оценка на основанията за отказ по член 12, замолената държава може, поради структурата на вътрешната си правна система, произтичаща от правна традиция на общото право, когато националната ѝ правна система не позволява на нейните съдилища или прокурори да предприемат мерки, различни от решението за приемане или отказ на трансфера на наказателно производство в съответствие с член 11, параграф 1, да предвиди, че друг орган, компетентен да предприема мерки в рамките на наказателно производство съгласно националното му право, предприема мерки единствено с цел улесняване на вземането на такива съдебни решения. Този друг компетентен орган може също да предприема последващи мерки за целите на настоящия регламент; 5) „децентрализирана информационна система“ означава информационна система, както е определена в член 2, точка 3 от Регламент (ЕС) 2023/2844; 6) „жертва“ означава жертва, както е определена в член 2, параграф 1, буква а) от Директива 2012/29/ЕС, или юридическо лице, както е определено в националното право, което е претърпяло вреда или икономическа загуба като пряк резултат от престъпление — предмет на наказателно производство, за което се прилага настоящият регламент.