Чл. 3

Член 3 Компетентност

1. Доколкото компетентността вече не е предвидена от националното право на замолената държава, за целите на настоящия регламент замолената държава е компетентна по отношение на всяко престъпление, за което се прилага националното право на молещата държава, в случаите, когато:

а) замолената държава отказва да предаде заподозряно лице или обвиняем, който се намира в замолената държава и е неин гражданин или пребивава в нея, на основание член 4, точка 7, буква б) от Рамково решение 2002/584/ПВР; б) замолената държава отказва да предаде заподозряно лице или обвиняем, за когото е издадена европейска заповед за арест и който се намира в замолената държава и е неин гражданин или пребивава в нея, ако установи, че, в изключителни случаи, съществуват сериозни основания да се счита, въз основа на конкретни и обективни доказателства, че при конкретните обстоятелства по случая предаването би довело до явно нарушение на съответно основно право, залегнало в член 6 от ДЕС и Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“); в) повечето от последиците на престъплението или значителна част от вредите, които са част от елементите на състава на престъплението, са настъпили на територията на замолената държава; г) в замолената държава има висящо наказателно производство срещу заподозряното лице или обвиняемия във връзка с други факти и заподозряното лице или обвиняемият е гражданин на замолената държава или пребивава в нея; или д) в замолената държава има висящо наказателно производство по отношение на същите, отчасти същите или свързани факти срещу други лица и заподозряното лице или обвиняемият в наказателното производство, което ще се прехвърля, е гражданин на замолената държава или пребивава в нея.

1. Когато компетентността е установена от замолената държава изключително въз основа на параграф 1, тази компетентност се упражнява само въз основа на искане за трансфер на наказателно производство съгласно настоящия регламент.