Чл. 4

Член 4 Управление на европейските политически партии

1. Уставът на дадена европейска политическа партия е в съответствие с приложимото право на държавата членка, в която се намира нейното седалище, и включва разпоредби, които обхващат най-малко следното:

а) нейното име и лого, които трябва ясно да се различават от тези на всяка друга съществуваща европейска политическа партия или европейска политическа фондация; б) адреса на нейното седалище; в) политическа програма, определяща нейните цели и задачи; г) декларация, в съответствие с член 3, параграф 1, буква д), че тя не преследва стопански цели; д) по целесъобразност името на свързаната с нея европейска политическа фондация, както и описание на официалната връзка между тях; е) нейната административна и финансова организация и процедури, като се уточняват по-специално органите и службите, които притежават правомощията за административно, финансово и правно представителство, както и правилата за изготвянето, одобряването и проверката на годишните счетоводни отчети; и ж) вътрешната процедура, която да се следва в случай на доброволното ѝ прекратяване в качеството на европейска политическа партия.

1. Уставът на европейската политическа партия включва разпоредби за вътрешнопартийна организация, обхващащи най-малко следното:

а) условията за приемане, напускане и изключване на нейните членове, като към устава се прилага списък на членуващите в нея партии; б) правата и задълженията, свързани с всички видове членство, както и съответното право на глас; в) правомощията, отговорностите и състава на управителните ѝ органи, като за всеки от тях се посочват критериите за подбор на кандидати и условията за тяхното назначаване и освобождаване; г) вътрешните ѝ процеси на вземане на решения, и по-специално процедурите за гласуване и изискванията за кворум; д) какъв подход е приела по отношение на прозрачността, и по-специално по отношение на счетоводните книги, сметките и дарителите, зачитането на личния живот и защитата на личните данни; и е) вътрешния ред за изменение на нейния устав.

1. Държавата членка, в която се намира седалището, може да налага допълнителни изисквания към устава, при условие че тези допълнителни изисквания не са в противоречие с настоящия регламент.