Чл. 15

Член 15 Точност, надеждност и киберсигурност

1. Високорисковите системи с ИИ се проектират и разработват така, че да постигат подходящо ниво на точност, надеждност и киберсигурност и да функционират стабилно в това отношение в течение на жизнения си цикъл.

1. Във връзка с техническите аспекти на измерването на подходящите равнища на точност и надеждност, посочени в параграф 1, както и на всички други показатели за ефективност, Комисията, в сътрудничество със съответните заинтересовани страни и организации, като например органите по метрология и сравнителен анализ, насърчава, когато е целесъобразно, разработването на сравнителни показатели и методики за измерване.

1. Нивата на точност и съответните показатели за точност на високорисковите системи с ИИ се обявяват в придружаващите ги инструкции за употреба.

1. Високорисковите системи с ИИ трябва да са възможно най-устойчиви по отношение на грешки, недостатъци или несъответствия, които могат да възникнат в рамките на системата или в средата, в която тя работи, по-специално поради взаимодействието им с физически лица или други системи. За тази цел се предприемат технически и организационни мерки.

Надеждността на високорисковите системи с ИИ може да бъде постигната чрез решения за техническо дублиране, които могат да включват резервни или аварийни планове. Високорисковите системи с ИИ, които продължават да се обучават след пускането им на пазара или пускането им в действие, се разработват така, че да се отстрани или намали, доколкото е възможно, рискът от евентуално опорочени от предубеденост резултати, оказващи влияние върху входящите данни за бъдещи операции (наричани по-долу „обратни връзки“), и да се гарантира, че спрямо всякакви такива обратни връзки надлежно се вземат подходящи мерки за смекчаване на последиците.

1. Високорисковите системи с ИИ трябва да са устойчиви по отношение на опитите на неоправомощени трети лица да променят използването, резултатите или действието им, като използват уязвимите места на системата.

Техническите решения, целящи да гарантират киберсигурността на високорисковите системи с ИИ, трябва да са съобразени със съответните обстоятелства и рискове. Техническите решения за преодоляване на характерните за ИИ уязвими места включват, когато е целесъобразно, мерки за предотвратяване, откриване, реакция, неутрализиране и контрол на атаки, целящи да манипулират набора от обучителни данни (т.нар. „отравяне на данните“) или предварително обучените компоненти, използвани за обучение (т.нар. „отравяне на моделите“), за предотвратяване на входящи данни, разработени с цел да накарат модела с ИИ да допусне грешка (т.нар. „враждебни примери“ или „заобикаляне на модела“), на атаки срещу поверителността или недостатъци на модела.

РАЗДЕЛ 3

Задължения на доставчиците и внедрителите на високорискови системи с ИИ и на други лица