Чл. 2

Закон за дейностите по предоставяне на услуги

Глава първав сила

По смисъла на този закон "услуга" е всяка стопанска дейност, извършвана срещу възнаграждение или за собствена сметка от доставчик на услуги.

Този закон не се прилага спрямо следните услуги:

нестопански услуги от общ интерес;

финансови услуги;

електронни съобщителни услуги и мрежи и свързаните с тях структури и услуги, подлежащи на регулиране поЗакона за електронните съобщения- само по отношение на разпоредбите, които въвеждатДиректива 2002/19/ЕОна Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно достъпа до електронни съобщителни мрежи и тяхната инфраструктура и взаимосвързаността между тях,Директива 2002/20/ЕОна Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги,Директива 2002/21/ЕОна Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги,Директива 2002/22/ЕОна Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги иДиректива 2002/58/EOна Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации, и поЗакона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура;

услуги в областта на транспорта;

услуги за наемане на работници, предоставяни от агенции за временна заетост;

медицински и здравни услуги;

аудио-визуални услуги;

услуги, свързани с хазартни дейности поЗакона за хазарта;

услуги и дейности, свързани с упражняването на публична власт;

10.

социални услуги, чието финансиране се осигурява от държавния и/или общинския бюджет;

11.

услуги за сигурност, предоставяни от частни лица;

12.

услуги, предоставяни от нотариуси и съдебни изпълнители.

Разпоредбите на този закон не се прилагат в областта на данъчното облагане, трудовите и свързани с тях правоотношения, заетостта, общественото осигуряване, основните права на човека, наказателното право и международното частно право.

Когато разпоредбите на този закон противоречат на регламент на Европейския съюз или на специален закон, въвеждащ изисквания на актове на Европейския съюз, които регулират дейности по предоставяне на услуги в специфичен сектор или за специфични професии, се прилагат техните разпоредби. Тази разпоредба се прилага и за:

–

1.Директива 96/71/ЕОна Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги;

–

2.Регламент (ЕИО) № 1408/71на Съвета от 14 юни 1971 г. за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността;

–

3.Директива № 89/552/ЕИОна Съвета от 3 октомври 1989 г. относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност,Директива 97/36/ЕОна Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 1997 г. за изменение наДиректива 89/552/ЕИОна Съвета иДиректива 2007/65/ЕОна Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2007 г. за изменение наДиректива 89/552/ЕИОна Съвета (ОВ, L 332/27 от 18 декември 2007 г.);

–

4.Директива 2005/36/ЕОна Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионални квалификации.