Чл. 11

Член 11 Обезпечаване

1. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да дадат възможност за обезпечаване на имущество, необходимо за гарантиране на евентуална конфискация на това имущество съгласно членове 12—16. Мерките за обезпечаване се състоят от актове за обезпечаване и незабавно действие.
2. Незабавно действие се предприема при необходимост, за да се запази имуществото до издаването на акт за обезпечаване. Когато незабавното действие не е под формата на акт за обезпечаване, държавите членки ограничават времевата валидност на незабавното действие.
3. Без да се засягат правомощията на други компетентни органи, държавите членки дават възможност на службите за възстановяване на активи да предприемат незабавни действия съгласно параграф 2, когато съществува непосредствен риск от изчезване на имуществото, което тези служби са проследили и установили при изпълнението на задачите си съгласно член 5, параграф 2, буква б). Валидността на тези незабавни действия не надвишава седем работни дни.
4. Държавите членки гарантират, че мерките за обезпечаване се предприемат само от компетентен орган и че основанията за тези мерки са изложени в съответното решение или са записани в досието по случая, ако мярката за обезпечаване не е разпоредена в писмена форма.
5. Актът за обезпечаване остава в сила само докато е необходимо за запазване на имуществото с оглед на евентуална последваща конфискация. Обезпечено имущество, което впоследствие не се конфискува, се освобождава без ненужно забавяне. Условията или процесуалните правила, съгласно които се освобождава това имущество, се определят от националното право.