Чл. 42

Член 42 Уведомление за решение за прехвърляне

1. Определящата държава членка, чието искане за поемане на отговорност за кандидат по член 36, параграф 1, буква а) е било прието или която е подала уведомление за обратно приемане за лица по член 36, параграф 1, букви б) и в), взема решение за прехвърляне в срок от две седмици от приемането или потвърждението.

1. Когато замолената или уведомената държава членка се съгласи да поеме отговорност за кандидат или потвърди, че ще приеме обратно лице по член 36, параграф 1, буква б) или в), прехвърлящата държава членка незабавно уведомява засегнатото лице за решението то да бъде прехвърлено в компетентната държава членка в писмена форма и на разбираем език, и когато е приложимо, за факта, че тя няма да разгледа молбата му за международна закрила, за сроковете за извършване на прехвърлянето и за задължението за изпълнение на решението съгласно член 17, параграф 5.

1. Когато правен съветник или друг консултант, признат или оправомощен като такъв съгласно националното право, законно представлява засегнатото лице, държавите членки могат да уведомят за решението, посочено в параграф 1, този правен съветник или консултант вместо засегнатото лице и когато е приложимо, да съобщят решението на засегнатото лице.

1. Решението по параграф 1 от настоящия член включва също информация за съществуващите средства за правна защита съгласно член 43, включително за правото да бъде поискано суспензивно действие, и за сроковете, приложими за използване на тези средства за правна защита и за извършване на прехвърлянето, като при нужда съдържа информация за това къде и на коя дата засегнатото лице трябва да се яви, ако това лице пътува до компетентната държава членка със собствени средства.

Държавите членки правят необходимото засегнатото лице да получи информация за лицата и организациите, които могат да му предоставят правна помощ, както и да му бъде съобщено за решението по параграф 1, освен ако тази информация вече е била съобщена.

1. Когато засегнатото лице не се представлява законно от правен съветник или друг консултант, признат или оправомощен като такъв съгласно националното право, държавите членки му предоставят информация относно основните елементи на решението, които включват информация за съществуващите средства за правна защита и за сроковете за използване на тези средства за правна защита, на език, който засегнатото лице разбира или за който с основание се предполага, че разбира.