Чл. 5

Закон за възстановяване собствеността върху недвижими имоти на български граждани от турски произход, направили постъпки за заминаване в република турция и други страни през периода май - септември 1989 г.

в сила

Официален текст

Конституционният съд е обявил този текст за противоконституционен (РКС № 18 от 1992 г.). Той не се прилага.

Бележката в закона: „обявена за противоконституционна сРКС № 18 от 1992 г.- ДВ, бр. 102 от 1992 г.“

1

Физическите лица, придобили собственост върху имоти, подлежащи на възстановяване по този закон, се обезщетяват от държавата или общината с равностоен недвижим имот при следните условия:

1.

да са били включени в списъка за крайно нуждаещи се по реда на Наредбата за разпределяне и продажба на жилища - от първа до трета група, в населеното място, в което са придобили имота, или в това, в което са имали постоянното си местожителство преди придобиването;

2.

да не са придобили собствеността чрез използване на служебно или партийно положение или чрез злоупотреба с власт.

2

Ако лицето, отговарящо на условията по ал. 1, не може да получи равностойно жилище в тримесечен срок от влизането в сила на този закон, общината задължително му заплаща 12-кратната стойност на цената, която е заплатил за жилището, подлежащо на възстановяване.

3

При възможност и при поискване на лицето, отговарящо на условията по ал. 1, общината е длъжна да му прехвърли право на собственост върху подходящ жилищностроителен парцел, със стойността на който се намалява размерът на обезщетението по предходната алинея.

4

С правата по предходните алинеи се ползват и тези физически лица, чиито договори за закупуване на недвижими имоти от държавата, общините, обществените организации или техни фирми, както и кооперации, са били обявени за нищожни или са унищожени по съдебен ред.

5

Лицата, които не отговарят на условията по ал. 1, получават само заплатената от тях сума при придобиването на имота.

6

Начинът на обезщетяване се определя със заповед на кмета на общината, в която се намира недвижимият имот. Заповедта и отказът да бъде издадена такава подлежат на обжалване по реда наАдминистративнопроцесуалния кодекс.