Чл. 2

Член 2 Обхват

1. Държавите членки предават данни, свързани с транспорта по вътрешните водни пътища на тяхна национална територия на Комисията (Евростат).

1. Държавите членки, на чиято територия общият обем товари, превозвани годишно по вътрешни водни пътища под формата на национален, международен или транзитен превоз, надвишава 1 000 000 тона, следва да предоставят данните, посочени в член 4, параграф 1.

1. Чрез дерогация от параграф 2 държавите членки, които нямат международен или транзитен транспорт по вътрешните водни пътища, но в които обаче общият обем товари, превозвани годишно по вътрешни водни пътища като национален превоз, надвишава 1 000 000 тона, предоставят само данните, изисквани съгласно член 4, параграф 2.

1. Настоящият регламент не се прилага по отношение на:

а) превоза на товари с плавателни съдове с по-малко от 50 тона пълна товароподемност; б) плавателни съдове, които се използват предимно за превоз на пътници; в) плавателни съдове, които се използват като фериботи; г) плавателни съдове, които се използват единствено за нетърговски цели от пристанищните администрации и публичните органи; д) плавателни съдове, които се използват единствено за зареждане и съхраняване на гориво; е) плавателни съдове, които не се използват за превоз на товари, например риболовните плавателни съдове, драгите, корабите заводи, плавателните съдове жилища и увеселителните плавателни съдове.

1. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 10 във връзка с изменението на параграф 2 от настоящия член с цел повишаване на прага на статистическо обхващане на транспорта по вътрешните водни пътища, посочен в същия параграф, за да се вземат предвид тенденциите в икономическото и техническото развитие.

При упражняването на това правомощие Комисията гарантира, че делегираните актове не водят до значителна допълнителна тежест за държавите членки или респондентите. Освен това Комисията надлежно обосновава статистическите действия, които се предвиждат в тези делегирани актове, като използва, ако е необходимо, анализа на разходната ефективност, включително оценка на тежестта за респондентите и на разходите за изготвяне, както е посочено в член 14, параграф 3, буква в) от Регламент (ЕО) № 223/2009.