Чл. 3

Член 3 Дефиниции За целите на настоящия регламент се прилагат следните дефиниции: а) „плавателен вътрешен воден път“ означава речно корито, което не представлява част от море, а което поради естественото си разположение или създадено изкуствено от човека, е подходящо за навигация, предимно от плавателни съдове за вътрешни водни пътища; б) „плавателен съд за вътрешни водни пътища“ означава плавателен съд, проектиран за превоз на товари или обществени пътнически превози по плавателни вътрешни водни пътища или във води, разположени във вътрешността, или в близко съседство със спокойни води или със зони, където се прилагат пристанищните правилници; в) „националност на плавателния съд“ означава страната, където е регистриран плавателният съд; г) „транспорт по вътрешните водни пътища“ означава всяко движение на товари и/или на пътници чрез използване на плавателни съдове за вътрешни водни пътища, осъществявано изцяло или частично по вътрешните водни пътища; д) „национален транспорт по вътрешните водни пътища“ означава транспортът по вътрешните водни пътища между две пристанища на национална територия, без значение каква е националността на плавателния съд; е) „международен транспорт по вътрешните водни пътища“ означава транспортът по вътрешните водни пътища, осъществяван между две пристанища, намиращи се в различни национални територии; ж) „транзитен транспорт по вътрешните водни пътища“ означава транспортът по вътрешните водни пътища през национална територия между две пристанища, като последните са разположени на друга национална територия или национални територии, при условие че през целия път в рамките на националната територия няма прехвърляне; з) „трафик по вътрешните водни пътища“ означава всяко едно движение на плавателния съд по даден плавателен вътрешен воден път. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 10 във връзка с изменението на първа алинея от настоящия член за адаптиране на определенията, съдържащи се в него, или въвеждане на нови определения, за да се вземат предвид съответните определения, изменени или приети на международно равнище. При упражняването на това правомощие Комисията гарантира, че делегираните актове не водят до значителна допълнителна тежест за държавите членки или респондентите. Освен това Комисията надлежно обосновава статистическите действия, които се предвиждат в тези делегирани актове, като използва, ако е необходимо, анализа на разходната ефективност, включително оценка на тежестта за респондентите и на разходите за изготвяне, както е посочено в член 14, параграф 3, буква в) от Регламент (ЕО) № 223/2009.