Чл. 1

Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна

Директива

Член 1 По смисъла на настоящата директива: а) опазване означава серия от мерки, които се изискват за запаз- ване или възстановяване на естествените местообитания и популациите на диви животински и растителни видове в бла- гоприятно състояние по смисъла на букви д) и и); естествено местообитание или акваториални области, обособени на базата на географски, абиотични и биотични особености, изцяло естествени или отчасти естествени; сухоземни означава б) в) типове естествени местообитания от интерес за Общ- ността означава местообитанията, намиращи се на терито- рията, определена в член 2, които: i) са застрашени от изчезване в техния естествен ареал; или ii) имат малък естествен ареал на разпространение вследствие на тяхното намаляване или поради ограничения си по същество ареал; или iii) представляват изразени примери на един или няколко от следващите пет биогеографски района: алпийски, атланти- чески, континентален, макаронезийски и средизем- номорски. Тези типове местообитания са изброени или могат да бъдат изброени в приложение I; г) приоритетни типове естествени местообитания означава типове естествени местообитания, застрашени от изчезване, на територията, посочена в член 2. За тяхното запазване Общ- ността носи особена отговорност поради обхвата на тяхното естествено разпространение в рамките на територията, посо- чена естествени местообитания са означени в приложение I със звездичка (*); тези приоритетни видове в член 2; д) състояние на запазване на естествено местообитание озна- естественото чава съвкупността въздействия върху от 15/т. 2 BG Официален вестник на Европейския съюз

111

местообитание и характерните за него видове и които могат да повлияят дългосрочно на естественото му разпространение, структура и функции, както и на дългосрочното оцеляване на характерните видове в рамкитена територията, посочена в член 2.

и)

състояние на запазване на вид означава съвкупността от въз- действия, които могат дългосрочно да повлияят върху разпрос- транението и гъстотата на популациите на съответните видове на територията, посочена в член 2. Състоянието на запазване на едно естествено местообитание се счита за „благоприятно“, ако: — неговият естествен район на разпространение в рамките на територията, която тази област заема, е постоянен или се разширява, и — са налице необходимите дългосрочното му поддържане и предпоставките по-нататъшното му съществуване в обозримо бъдеще, и структура и функции за за — състоянието на запазване на характерните за него видове по смисъла на буква и) е благоприятно;

е)

местообитание на вид означава среда, определена от специ- фични абиотични и биотични фактори, в които този вид се намира в някой от стадиите на своя биологичен цикъл;

ж)

видове от интерес за Общността означава видове, които на територията, посочена в член 2: i) ii) са застрашени, освен онези, чието естествено разпростра- нение е незначително на тази територия и които нито са застрашени, нито са потенциално застрашени в западния палеарктически район; или са потенциално застрашени, т.е. се счита за вероятно скорошното на застрашените видове, ако факторите, причинили заплахата, продължават да съществуват, или преминаване категорията им в iii) са редки, т.е. чиито популации са малки и ако не непосред- ствено, то все пак косвено са застрашени или потенциално застрашени. Тези видове се срещат или в ограничени гео- графски райони, или са нарядко разпространени в по-голям район, или iv) са ендемични и вследствие на особените признаци на своето местообитание и/или на потенциалното въздействие на тяхното използване изискват особено внимание по отношение състоянието на запазване. Състоянието на запазване се счита за „благоприятно“, ако: — въз основа на данните от динамиката на вида може да се приеме, че този вид е жизнеспособен елемент на естестве- ното си местообитание и ще продължи да бъде такъв в дъл- госрочен аспект, и — естественият район на разпространение на този вид нито намалява, нито е вероятно да намалее в обозримо бъдеще, и — налице е и вероятно ще продължава да бъде налице доста- тъчно голямо местообитание, което може в дългосрочен аспект да поддържа популацията на този вид;

й)

територия означава географски определена област, чиито гра- ници са ясно определени;

к)

територия от значение за Общността означава територия в биогеографския регион или региони, към които принадлежи, която допринася в значителна степен за съхраняването или за възстановяването в благоприятно състояние на запазване на естественото местообитание съгласно приложение I или на вид съгласно приложение II, а също може да допринесе в значи- телна степен за свързването на посочената в член 3 мрежа „Натура 2000“ и/или за биологичното разнообразие на съот- ветния биогеографски район или райони. При животински видове, които са разпространени в широки области, териториите от значение за Общността отговарят на местата в естествената област на разпространение на тези видове и притежават физически и биологични фактори от решаващо значение за техния живот и размножаване;

л)

специална защитена зона означава територия от значение за Общността, определена от държавите-членки чрез законова или административна разпоредба и/или договор, в която се провеждат мероприятията, необходими за опазване или възста- новяване на благоприятно състояние на запазване на естествените местообитания и/или популации на видовете, за които тя е определена;

м)

екземпляр означава всяко животно или растение, живо или мъртво, от изброените в приложение IV и приложение V видове, всяка част или всеки произведен продукт от тях, както и всяка друга стока, която въз основа на придружителен доку- мент, опаковка, означение, етикет или друго обстоятелство може да се идентифицира като част или произведен продукт от животни или растения от тези видове; Тези видове са изброени или могат да бъдат изброени в при- ложение II и/или приложение IV или V;

н)

комитет означава комитета, създаден съгласно член 20.

з)

приоритетни видове означава посочените в буква ж), i) видове, за чието запазване Общността носи особена отговорност въз основа на тяхното естествено разпространение по отношение на територията, посочена в член 2. Тези приоритетни видове са означени със звездичка (*) в приложение II;

Практика по чл. 1

0 решения, 0 цитирания

Няма налични съдебни препратки за избрания филтър.