Чл. 21

Чл. 21.(1) Съдът може да изпрати съдебния акт, при условие че осъденото лице се намира на територията на Република България или на територията на изпълняващата държава и е дало съгласието си, когато такова се изисква при условията начл. 22. (2) Съдебният акт заедно с удостоверението почл. 3може да бъдат изпратени на една от следните държави членки:

1. държавата, чийто гражданин е лицето и в която то има местоживеене;
2. държавата, чийто гражданин е лицето и в която то ще бъде депортирано, въпреки че няма местоживеене в нея, след като бъде освободено от изпълнение на наказанието въз основа на заповед за експулсиране или депортиране, съдържаща се в съдебен или в административен акт, или на друга мярка, наложена в резултат на постановената присъда;
3. държава, различна от посочените в т. 1 и 2, чийто компетентен орган е дал съгласие съдебният акт и удостоверението почл. 3да му бъдат изпратени.

(3) Преди да изпрати съдебния акт и удостоверението почл. 3, съдът може да се консултира с компетентния орган на изпълняващата държава, за да се увери, че изпълнението на наказанието в тази държава ще подобри възможностите за ресоциализация на лицето. (4) Консултацията е задължителна в случаите по ал. 2, т. 3. (5) Когато не е проведена консултация, съдът взема предвид изпратеното мотивирано становище на компетентния орган на изпълняващата държава и решава дали да оттегли удостоверението. (6) В случаите по ал. 2, т. 3 съдът взема решение след преценка на възможностите за ресоциализацията на лицето и за изграждане на умения и способности за законосъобразен начин на живот в обществото.

Условия за изпращане