Чл. 115

При ползване на данъчното облекчение за деца по чл. 22в от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2026 г. сумата, която се приспада от годишните данъчни основи по чл. 17 от същия закон, е при:

При ползване на данъчното облекчение за деца с увреждания по чл. 22г от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2026 г. сумата, с която се намаляват годишните данъчни основи по чл. 17 от същия закон, е в размер на 6 135,50 евро.

За 2026 г. годишната данъчна основа по чл. 28, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица се намалява със сумите по чл. 28, ал. 2, т. 1 – 3 от същия закон, както и с разликата:

Данъчните облекчения за 2026 г. по чл. 22в и 22г от Закона за данъците върху доходите на физическите лица могат да се ползват и чрез намаляване на месечната данъчна основа за доходи от трудови правоотношения след прилагане на чл. 42, ал. 3 от същия закон със следните суми:

Работникът/служителят еднократно избира да приложи авансовото ползване на данъчно облекчение по ал. 4 чрез предоставяне на писмена декларация пред работодателя, с която декларира, че:

Данъчното облекчение се ползва авансово по реда на ал. 4 до размера на сумата от месечната данъчна основа за доходи от трудово правоотношение на лицето, определена по реда на чл. 42, ал. 1 – 3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

При прилагане на ал. 4 и за целите на чл. 42, ал. 4 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица се намалява и със съответните суми по ал. 4 при спазване на изискването на ал. 6.

Член 49 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица се прилага и при прилагане на ал. 4.

В случаите на авансово облагане по чл. 43 и 44 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица данъчните облекчения по чл. 22в и 22г от същия закон могат да се прилагат чрез намаляване на размера на дължимия авансов данък, при условие че другият родител, съответно другият приемен родител, близък или роднина, няма да ползва авансово намалението за съответната данъчна година.

Намаляването по ал. 9 на размера на дължимия авансов данък за първо – трето тримесечие – до размера на дължимия авансов данък, но не повече от:

Годишният размер на данъчното облекчение по чл. 22в и 22г от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за 2026 г. в случаите по ал. 9 се ползва с подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Алинея 9 не се прилага, когато:

Лицата, които прилагат чл. 43, ал. 8 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, не прилагат ал. 9 – 11.

Когато в нарушение на условието по ал. 5, т. 2 и 3 или по ал. 9 данъчното облекчение по чл. 22в и/или чл. 22г от Закона за данъците върху доходите на физическите лица е ползвано авансово чрез повече от един работодател и/или от повече от едно лице, всяко от лицата, ползвали авансово облекченията, дължи частта от данъка, съответстваща на размера на ползваното облекчение. § 4.

С проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 2027 г. Министерският съвет внася в Народното събрание за разглеждане и одобрение проекта на бюджет на съдебната власт, включително с разходите по функционални области като част от проекта на закона.

С проекта на Закона за държавния бюджет на Република България за 2027 г. Министерският съвет внася в Народното събрание представения в определения с бюджетната процедура срок проект на бюджет на съдебната власт в програмен формат, одобрен от пленума на Висшия съдебен съвет. § 5. Формулите за 2026 г. по чл. 282, ал. 6 от Закона за предучилищното и училищното образование се утвърждават в едномесечен срок от обнародването на закона в „Държавен вестник“. § 6. За 2026 г. разпоредбите на чл. 92, ал. 1 – 5 и § 4л от допълнителните разпоредби на Закона за висшето образование не се прилагат. § 7. Заместник министър-председателите и министрите, след преглед на законодателството в ръководените от тях ресори, в срок до 15 септември 2026 г. да предприемат мерки и да разработят предложения за нормативни промени за преустановяване на обвързването на разходи за персонал и други плащания по съответните бюджети със средната брутна работна заплата и/или минималната работна заплата за страната. § 8. Заместник министър-председателят по чл. 5, ал. 1, т. 4 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация (обн., ДВ, бр. 78 от 2009 г.; изм., бр. 102 от 2009 г., бр. 15, 25 и 30 от 2010 г.; попр., бр. 32 от 2010 г.; изм., бр. 74 и 88 от 2010 г., бр. 15, 25, 31, 43, 54 и 80 от 2011 г., бр. 22, 50 и 103 от 2012 г., бр. 30, 51, 69, 70, 74, 82, 88 и 102 от 2013 г., бр. 8, 49, 58, 67, 76 и 94 от 2014 г., бр. 5, 19, 37 и 57 от 2015 г., бр. 2, 8, 49 и 91 от 2016 г., бр. 12, 30, 39, 45, 63 и 68 от 2017 г., бр. 2 и 70 от 2018 г., бр. 1, 3, 12, 46, 57, 93 и 97 от 2019 г., бр. 25 от 2020 г., бр. 20, 27, 41, 87 и 107 от 2021 г., бр. 17, 21, 38, 60, 62, 70, 75, 82 и 85 от 2022 г., бр. 18, 44, 50, 63, 81, 95, 103, 104 и 106 от 2023 г., бр. 29, 34, 37, 40, 49, 64, 75 и 96 от 2024 г., бр. 6, 7, 15, 19, 47, 56 и 60 от 2025 г. и бр. 23, 37, 45 и 66 от 2026 г.) в срок до 15 септември 2026 г. да разработи предложение за нормативни промени за закриване на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия и преминаване на дейността й към Държавна агенция „Архиви“. § 9. В срок до 30 септември 2026 г. министърът на енергетиката да внесе в Министерския съвет проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства с цел осигуряване прилагането на правилата на действащото законодателство за определяне на размера на концесионното плащане за добив на подземни богатства спрямо всички концесионни договори за добив на подземни богатства. § 10. Министърът на културата в срок до 30 септември 2026 г. да внесе в Министерския съвет проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията за привеждане на частта за фонд „Радио и телевизия“ в съответствие със Закона за публичните финанси, както и за привеждане на финансирането на Българското национално радио и Българската национална телевизия в съответствие с правилата за държавните помощи. § 11. В Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 26 и 27 от 1986 г.; изм., бр. 6 от 1988 г., бр. 21, 30 и 94 от 1990 г., бр. 27, 32 и 104 от 1991 г., бр. 23, 26, 88 и 100 от 1992 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 1995 г. – бр. 69 от 1995 г.; изм., бр. 87 от 1995 г., бр. 2, 12 и 28 от 1996 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 22 от 1998 г.; Решение № 11 на Конституционния съд от 1998 г. – бр. 52 от 1998 г.; изм., бр. 56, 83, 108 и 133 от 1998 г., бр. 51, 67 и 110 от 1999 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 105 и 120 от 2002 г., бр. 18, 86 и 95 от 2003 г., бр. 52 от 2004 г., бр. 19, 27, 46, 76, 83 и 105 от 2005 г., бр. 24, 30, 48, 57, 68, 75, 102 и 105 от 2006 г., бр. 40, 46, 59, 64 и 104 от 2007 г., бр. 43, 94, 108 и 109 от 2008 г., бр. 35, 41 и 103 от 2009 г., бр. 15, 46, 58 и 77 от 2010 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 2010 г. – бр. 91 от 2010 г.; изм., бр. 100 и 101 от 2010 г., бр. 18, 33, 61 и 82 от 2011 г., бр. 7, 15, 20 и 38 от 2012 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 49 от 2012 г.; изм., бр. 77 и 82 от 2012 г., бр. 15 и 104 от 2013 г., бр. 1, 27 и 61 от 2014 г., бр. 54, 61, 79 и 98 от 2015 г., бр. 8, 57, 59, 98 и 105 от 2016 г., бр. 85, 86, 96 и 102 от 2017 г., бр. 7, 15, 30, 42, 59, 77, 91 и 92 от 2018 г., бр. 79 от 2019 г., бр. 13, 28, 44, 64, 104, 107 и 109 от 2020 г., бр. 25, 51, 58, 62 и 104 от 2022 г., бр. 11, 14, 66, 84, 85 и 106 от 2023 г., бр. 27, 39, 66, 67 и 70 от 2024 г., бр. 115 от 2025 г. и бр. 16 и 51 от 2026 г.) в чл. 355 се правят следните изменения и допълнения:

За един ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е изработил пълното законоустановено за него работно време за деня. Когато работникът или служителят работи при непълно работно време, трудовият стаж се изчислява пропорционално на законоустановеното му работно време.“

Една година трудов стаж се зачита, когато са зачетени за трудов стаж 12 месеца.“

Когато работникът или служителят работи по повече от едно трудово правоотношение, трудов стаж се изчислява по всяко от правоотношенията.“

При ползване на права по този кодекс за трудов стаж се признава не повече от календарното време.“ § 12. До 31 декември 2026 г. трудовият стаж и съответните права по Кодекса на труда се определят по досегашния ред. § 13. В Закона за предучилищното и училищното образование (обн., ДВ, бр. 79 от 2015 г.; изм., бр. 98 и 105 от 2016 г., бр. 58 и 99 от 2017 г., бр. 24, 92 и 108 от 2018 г., бр. 24, 42, 100 и 101 от 2019 г., бр. 17 и 82 от 2020 г., бр. 17, 34 и 102 от 2022 г., бр. 11 и 102 от 2023 г., бр. 23, 27 и 69 от 2024 г. и бр. 26 и 64 от 2025 г.) чл. 281 се отменя. § 14. В Закона за висшето образование (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г.; изм., бр. 28 от 1996 г., бр. 56, 57 и 58 от 1997 г., бр. 60, 66, 111 и 113 от 1999 г., бр. 54 от 2000 г., бр. 22 от 2001 г., бр. 40 и 53 от 2002 г., бр. 48 и 70 от 2004 г., бр. 77, 83 и 103 от 2005 г., бр. 30, 36, 62 и 108 от 2006 г., бр. 41 от 2007 г., бр. 13, 43 и 69 от 2008 г., бр. 42, 74 и 99 от 2009 г., бр. 38, 50, 56, 63 и 101 от 2010 г., бр. 61 и 99 от 2011 г., бр. 60 и 102 от 2012 г., бр. 15, 63, 68 и 101 от 2013 г., бр. 54, 66 и 107 от 2014 г., бр. 56 и 79 от 2015 г., бр. 17 и 98 от 2016 г., бр. 17, 30, 86 и 98 от 2018 г., бр. 17 от 2020 г., бр. 18, 56 и 102 от 2022 г., бр. 108 от 2023 г., бр. 23, 25, 27 и 39 от 2024 г., бр. 26, 51 и 63 от 2025 г. и бр. 16, 51 и 55 от 2026 г.) в чл. 90а думите „в размер не по-малък от 0,9 на сто от брутния вътрешен продукт“ се заличават. § 15. В Закона за вероизповеданията (обн., ДВ, бр. 120 от 2002 г.; изм., бр. 33 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г., бр. 74 от 2009 г., бр. 68 от 2013 г., бр. 61 и 79 от 2015 г., бр. 108 от 2018 г., бр. 29 и 34 от 2019 г., бр. 28 от 2020 г., бр. 18 от 2022 г., бр. 66 и 108 от 2023 г., бр. 10 и 26 от 2025 г.) в чл. 28, ал. 2, т. 2 думите „20 лева“ се заменят със „7,7 евро“. § 16. В Закона за изменение и допълнение на Закона за администрацията (обн., ДВ, бр. 15 от 2012 г.; изм., бр. 96 от 2015 г., бр. 57 и 98 от 2016 г., бр. 85 от 2017 г., бр. 80 от 2018 г., бр. 88 от 2023 г., бр. 33 от 2024 г., бр. 81 от 2025 г. и бр. 30 от 2026 г.) в § 16 от преходните и заключителните разпоредби ал. 10 и ал. 11: „

Алинеи 1 и 2 не се прилагат при увеличаване на числеността на персонала на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към министъра на правосъдието, когато увеличаването е свързано с числеността на държавните служители, които пряко осъществяват дейности по изпълнение на наказанията или на мярката за неотклонение задържане под стража“, се отменят. § 17. В Закона за държавния служител (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 25, 99 и 110 от 2001 г., бр. 45 от 2002 г., бр. 95 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 19 от 2005 г., бр. 24, 30 и 102 от 2006 г., бр. 59 и 64 от 2007 г., бр. 43, 94 и 108 от 2008 г., бр. 35, 42, 74 и 103 от 2009 г., бр. 15, 46, 58 и 77 от 2010 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 2010 г. – бр. 91 от 2010 г.; изм., бр. 97 от 2010 г., бр. 1, 18 и 100 от 2011 г., бр. 15, 20, 38 и 82 от 2012 г., бр. 15 и 68 от 2013 г., бр. 14, 24, 54 и 98 от 2015 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2016 г. – бр. 38 от 2016 г.; изм., бр. 57, 81 и 105 от 2016 г., бр. 86 и 103 от 2017 г., бр. 7, 30, 38, 77 и 103 от 2018 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2019 г. – бр. 23 от 2019 г.; изм., бр. 79 и 100 от 2019 г., бр. 13, 28, 44, 104, 107 и 109 от 2020 г., бр. 84 и 85 от 2023 г., бр. 16 и 51 от 2026 г.) в чл. 38, ал. 2 думите „за сметка на съответните бюджети“ се заменят с „по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване“. § 18. В Закона за енергетиката (обн., ДВ, бр. 107 от 2003 г.; изм., бр. 18 от 2004 г., бр. 18 и 95 от 2005 г., бр. 30, 65 и 74 от 2006 г., бр. 49, 55 и 59 от 2007 г., бр. 36, 43 и 98 от 2008 г., бр. 35, 41, 42, 82 и 103 от 2009 г., бр. 54 и 97 от 2010 г., бр. 35 и 47 от 2011 г., бр. 38, 54 и 82 от 2012 г., бр. 15, 20, 23, 59 и 66 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 14, 17, 35, 48 и 56 от 2015 г., бр. 42, 47 и 105 от 2016 г., бр. 51, 58, 102 и 103 от 2017 г., бр. 7, 38, 57, 64, 77, 83, 91 и 103 от 2018 г., бр. 17, 41 и 79 от 2019 г., бр. 25, 38 и 57 от 2020 г., бр. 9 и 21 от 2021 г., бр. 8, 9, 99 и 102 от 2022 г., бр. 11, 82, 84, 86 и 96 от 2023 г., бр. 16, 27 и 39 от 2024 г., бр. 26, 44, 47, 67, 81 и 95 от 2025 г. и бр. 16, 51 и 55 от 2026 г.) се правят следните изменения:

Председателят на комисията получава основно месечно възнаграждение, равно на 88 на сто от основното месечно възнаграждение на председателя на Народното събрание, а останалите членове получават основно месечно възнаграждение, равно на 86 на сто от основното месечно възнаграждение на заместник-председателя на Народното събрание.“

Председателят на агенцията получава основно месечно възнаграждение, равно на 95 на сто от основното месечно възнаграждение на народен представител, а заместник-председателите на агенцията получават основно месечно възнаграждение, равно на 90 на сто от основното месечно възнаграждение на народен представител.“ § 20. В Закона за Комисията за финансов надзор (обн., ДВ, бр. 8 от 2003 г.; изм., бр. 31, 67 и 112 от 2003 г., бр. 85 от 2004 г., бр. 39, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 56, 59 и 84 от 2006 г., бр. 52, 97 и 109 от 2007 г., бр. 67 от 2008 г., бр. 24 и 42 от 2009 г., бр. 43 и 97 от 2010 г., бр. 77 от 2011 г., бр. 21, 38, 60, 102 и 103 от 2012 г., бр. 15 и 109 от 2013 г., бр. 34, 62 и 102 от 2015 г., бр. 42 и 76 от 2016 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 2017 г. – бр. 57 от 2017 г.; изм., бр. 62, 92, 95 и 103 от 2017 г., бр. 7, 15, 24, 27, 77 и 101 от 2018 г., бр. 12, 17, 42, 83, 94 и 102 от 2019 г., бр. 26 и 64 от 2020 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 16, 25 и 51 от 2022 г., бр. 8, 60, 65, 84 и 85 от 2023 г., бр. 26, 31, 49, 54, 63, 67 и 99 от 2025 г., бр. 16, 25, 51 и 67 от 2026 г.) в чл. 7 се правят следните изменения:

Председателят на Комисията получава основно месечно възнаграждение в размер 95 на сто от основното месечно възнаграждение на президента на Република България. Заместник-председателите получават основно месечно възнаграждение в размер 95 на сто, а членът на Комисията по чл. 3, т. 5 – в размер 90 на сто от основното месечно възнаграждение на председателя на Комисията.“

Кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи за периода на обучението им по чл. 249, ал. 1, т. 1 се осигуряват по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване, а се застраховат срещу злополука за сметка на бюджета на съдебната власт.“

Задължителното обществено и здравно осигуряване на държавните съдебни изпълнители се извършва по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване. Застраховането им срещу злополука при или по повод изпълнение на служебните им задължения се извършва за сметка на бюджета на съдебната власт.“

Задължителното обществено и здравно осигуряване на съдиите по вписванията се извършва по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване. Застраховането им срещу злополука при или по повод изпълнение на служебните им задължения се извършва за сметка на бюджета на съдебната власт.“

За 2026 г. разпоредбите на чл. 177, ал. 2 и чл. 180, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи относно определяне на съответната база не се прилагат, а се запазват основните месечни възнаграждения на държавните служители на Министерството на вътрешните работи и основните месечни заплати на лицата, работещи по трудово правоотношение, индексирани при условията и по реда на Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г.

За 2026 г. ал. 1 се прилага и за лицата, чиито възнаграждения и основни месечни заплати се определят по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи. § 24. За 2026 г. разпоредбата на чл. 64, ал. 3 от Закона за Националната служба за охрана относно определяне на съответната база не се прилага, а се запазват основните месечни възнаграждения на офицерите и сержантите в Националната служба за охрана, индексирани при условията и по реда на Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г. § 25. В Закона за правната помощ (обн., ДВ, бр. 79 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 17 и 30 от 2006 г., бр. 42 от 2009 г., бр. 32, 97 и 99 от 2010 г., бр. 9, 82 и 99 от 2011 г., бр. 82 от 2012 г., бр. 15 и 28 от 2013 г., бр. 53 от 2014 г., бр. 97 от 2016 г., бр. 13 и 63 от 2017 г., бр. 7, 56, 77 и 92 от 2018 г., бр. 24 и 101 от 2019 г., бр. 102 от 2022 г., бр. 11, 66 и 84 от 2023 г., бр. 18 от 2024 г. и бр. 16 и 51 от 2026 г.) в чл. 15 ал. 2 се изменя така:

Възнаграждението на председателя и на заместник-председателя се определя от Министерския съвет в акта по чл. 11, ал. 2.“ § 26. В Закона за защита на личните данни (обн., ДВ, бр. 1 от 2002 г.; изм., бр. 70 и 93 от 2004 г., бр. 43 и 103 от 2005 г., бр. 30 и 91 от 2006 г., бр. 57 от 2007 г., бр. 42 от 2009 г., бр. 94 и 97 от 2010 г., бр. 39, 81 и 105 от 2011 г., бр. 15 от 2013 г., бр. 81 от 2016 г., бр. 85 и 103 от 2017 г., бр. 7 от 2018 г., бр. 17 от 2019 г.; Решение № 8 на Конституционния съд от 2019 г. – бр. 93 от 2019 г.; изм., бр. 11 и 84 от 2023 г., бр. 70 от 2024 г. и бр. 16 и 51 от 2026 г.) в чл. 7 ал. 4 се изменя така:

Членовете на комисията получават основно месечно възнаграждение, равно на основното месечно възнаграждение на народен представител.“ § 27. В Закона за радиото и телевизията (обн., ДВ, бр. 138 от 1998 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 1999 г. – бр. 60 от 1999 г.; изм., бр. 81 от 1999 г., бр. 79 от 2000 г., бр. 96 и 112 от 2001 г., бр. 77 и 120 от 2002 г., бр. 99 и 114 от 2003 г., бр. 99 и 115 от 2004 г., бр. 88, 93 и 105 от 2005 г., бр. 21, 34, 70, 80, 105 и 108 от 2006 г., бр. 10, 41, 53 и 113 от 2007 г., бр. 110 от 2008 г., бр. 14, 37, 42 и 99 от 2009 г., бр. 12, 47, 97, 99 и 101 от 2010 г., бр. 28, 99 и 105 от 2011 г., бр. 38 и 102 от 2012 г., бр. 15, 17 и 27 от 2013 г.; Решение № 8 на Конституционния съд от 2013 г. – бр. 91 от 2013 г.; изм., бр. 109 от 2013 г., бр. 19 и 107 от 2014 г., бр. 96 от 2015 г., бр. 46, 61, 98 и 103 от 2016 г., бр. 8, 63, 75, 92 и 99 от 2017 г., бр. 7, 27, 44, 77, 103 и 106 от 2018 г., бр. 100 от 2019 г., бр. 68, 104 и 109 от 2020 г., бр. 20 от 2021 г., бр. 8 и 104 от 2022 г., бр. 84, 100 и 108 от 2023 г., бр. 42 от 2024 г. , бр. 6, 99, 113 от 2025 г. и бр. 16 и 51 от 2026 г.) в чл. 41 се правят следните изменения:

Членовете на комисията получават основно месечно възнаграждение, равно на основното месечно възнаграждение на народен представител.“ § 30. В Закона за защита на класифицираната информация (обн., ДВ, бр. 45 от 2002 г.; попр., бр. 5 от 2003 г.; изм., бр. 31 от 2003 г., бр. 52, 55 и 89 от 2004 г., бр. 17 и 82 от 2006 г., бр. 46, 57, 95 и 109 от 2007 г., бр. 36, 66, 69 и 109 от 2008 г., бр. 35, 42, 82 и 93 от 2009 г., бр. 16 и 88 от 2010 г., бр. 23, 48 и 80 от 2011 г., бр. 44 и 103 от 2012 г., бр. 52 и 70 от 2013 г., бр. 49 и 53 от 2014 г., бр. 14, 61 и 79 от 2015 г., бр. 28 от 2016 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2016 г. – бр. 49 от 2016 г.; изм., бр. 62, 71 и 81 от 2016 г., бр. 97 и 103 от 2017 г., бр. 7, 17, 44, 77 и 88 от 2018 г., бр. 17 от 2019 г., бр. 60, 69 и 105 от 2020 г., бр. 80 от 2021 г., бр. 62 от 2022 г., бр. 84 от 2023 г., бр. 13 от 2024 г. и бр. 16 и 51 от 2026 г.) в чл. 6а ал. 3 се отменя. § 31. В Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. 91 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 63, 80, 81, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 53, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36 и 106 от 2008 г., бр. 6, 24, 44 и 95 от 2009 г., бр. 55 и 94 от 2010 г., бр. 19, 35, 82 и 99 от 2011 г., бр. 29, 54 и 94 от 2012 г., бр. 15, 101 и 109 от 2013 г., бр. 1 и 105 от 2014 г., бр. 30, 92 и 95 от 2015 г., бр. 45, 58, 95 и 97 от 2016 г., бр. 9, 58, 63, 92, 97 и 103 от 2017 г., бр. 24, 62, 65, 98 и 103 от 2018 г., бр. 7, 17, 33, 96 и 100 от 2019 г., бр. 9, 14, 18, 28, 44, 65 и 104 от 2020 г., бр. 77 от 2021 г., бр. 12, 42, 52, 100 и 102 от 2022 г., бр. 8, 54, 66, 82, 86, 96, 102, 105 и 106 от 2023 г., бр. 11, 23 и 70 от 2024 г. и бр. 26 и 54 от 2025 г.) се правят следните изменения:

Акцизната ставка за тютюн за пушене (за лула и цигари) е, както следва:

Акцизната ставка за нагреваеми тютюневи изделия е, както следва:

Акцизната ставка за течност за електронна цигара, независимо дали съдържа никотин, е, както следва:

Акцизната ставка за заместител на тютюна, съдържащ никотин до 20 мг включително на единица продукт, е, както следва:

Акцизната ставка за заместител на тютюна, съдържащ никотин над 20 мг на единица продукт, е, както следва:

Акцизната ставка за нагреваемо изделие със съдържание, различно от тютюн, е, както следва:

Акцизната ставка за цигарите е, както следва:

Размерът на акциза по ал. 1 не трябва да е по-малък от:

Не е доставка предоставянето от ВиК оператор на община или държавен орган на услугите по изграждане, доизграждане и реконструкция на водоснабдителни системи и канализационни мрежи – публични активи, финансирани по Програма „Околна среда“ 2021 – 2027 г. с бенефициенти ВиК оператори.

Алинея 4 се прилага само за частта от стойността на услугите, финансирани със средства по Програма „Околна среда“ 2021 – 2027 г. и/или финансирани с бюджетни средства.

В случаите по ал. 4 ВиК операторът има право на приспадане на данъчен кредит по общите правила на закона за начисления данък за получени стоки и услуги, използвани за изграждане, доизграждане и реконструкция на водоснабдителни системи и канализационни мрежи – публични активи.“ § 33.

Разпоредбите на чл. 10б, ал. 4 и 5 от Закона за данък върху добавената стойност се прилагат и за доставки на услуги по изграждане, доизграждане и реконструкция на водоснабдителни системи и канализационни мрежи – публични активи, финансирани по Програма „Околна среда“ 2021 – 2027 г., с данъчното събитие, настъпило след 1 януари 2022 г., за които данъчният режим е променен от 1 август 2026 г. Издадените до 1 август 2026 г. от ВиК оператора фактури се анулират по реда на чл. 116 от Закона за данък върху добавената стойност. Когато до 1 август 2026 г. ВиК операторът е анулирал издадени фактури по реда на чл. 116 от Закона за данък върху добавената стойност, се счита, че корекцията е извършена правомерно.

Независимо от извършената корекция по ал. 1, данъчен кредит за начислен данък след 1 януари 2022 г. за получени стоки и услуги, използвани за изграждане, доизграждане и реконструкция на водоснабдителни системи и канализационни мрежи – публични активи, финансирани по Програма „Околна среда“ 2021 – 2027 г., упражнен в срока по чл. 72 от Закона за данък върху добавената стойност от ВиК оператор до 1 август 2026 г., се счита за правомерно упражнен.

Алинеи 1 и 2 се прилагат и за неприключилите към 1 август 2026 г. административни и съдебни производства. § 34. В Закона за хазарта (обн., ДВ, бр. 26 от 2012 г.; изм., бр. 54, 82 и 94 от 2012 г., бр. 68 от 2013 г., бр. 1 и 105 от 2014 г., бр. 61 и 79 от 2015 г., бр. 74 и 98 от 2016 г., бр. 103 от 2017 г., бр. 42 от 2019 г., бр. 14, 69 и 104 от 2020 г., бр. 11 и 14 от 2021 г., бр. 61 от 2022 г., бр. 84, 106 и 108 от 2023 г., бр. 41, 42 и 70 от 2024 г., бр. 49 от 2025 г. и бр. 55 от 2026 г.) се правят следните изменения и допълнения:

Дейност по популяризиране на хазартни игри от афилиейт оператор може да се извършва от местни и чуждестранни юридически и физически лица, включително еднолични търговци.

Когато афилиейт операторът е чуждестранно физическо или юридическо лице, при подаване на искане за издаване на лиценз по този закон то декларира упълномощен представител с адрес на територията на Република България и с представителна власт в обем, който му позволява да сключва договори от името на чуждестранното лице и да го представлява пред държавните органи и съдилищата на Република България.

Дейност по популяризиране на хазартни игри от афилиейт оператор може да се извършва само в полза на организаторите, получили лиценз по реда на този закон.“

Лиценз за извършване на дейност по популяризиране на хазартни игри от афилиейт оператор не се издава на заявител, за когото е налице едно от следните условия:

Обстоятелствата относно съдимостта на български граждани, както и по ал. 6, т. 2 и 3 се установяват служебно. Обстоятелствата относно съдимостта на чуждестранни граждани и по ал. 6, т. 4 се установяват с декларация от заявителя.“

Забранява се извършването на дейност по популяризиране на хазартни игри чрез афилиейт оператори, които нямат действащ лиценз по този закон.

Забранява се извършването на дейност по популяризиране на хазартни игри в полза на организатори на хазартни игри, които нямат действащ лиценз по този закон.“

Дейността по популяризиране на хазартни игри на афилиейт оператори се организира в съответствие с ограниченията за реклама на хазартни игри по този закон.“

Вноските по ал. 1 се декларират и внасят в срок до 31 март на текущата година, а организаторите на хазартни игри, получили лиценз след тази дата, декларират и внасят годишните вноски в 30-дневен срок от датата на получаване на лиценза. Декларацията по изречение първо се подава по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис в Националната агенция за приходите по образец, утвърден от министъра на финансите. За невнесените в срок вноски се дължи лихва в размер на законната лихва.“

Най-малко веднъж месечно изпълнителният директор на Националната агенция за приходите или оправомощено от него длъжностно лице предоставя на платежните институции, банките и дружествата за електронни пари международните номера на банкови сметки и/или номерата на терминални устройства ПОС (POS Terminal и Virtual POS Terminal) на лицата, включени в регистъра по чл. 20, ал. 1, т. 2 и 6.

Редът и начинът за предоставяне на данни по ал. 1 се определят с наредба на министъра на финансите.“

Актовете по ал. 1, т. 9 и 9а се публикуват на интернет страницата на Националната агенция за приходите в деня на издаването им. Лицата, за които тези актове се отнасят, се смятат уведомени в деня на публикуването. Решенията на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите подлежат на предварително изпълнение и се обжалват относно тяхната законосъобразност по реда на чл. 28. Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са длъжни да спрат достъпа до съответните интернет страници в срок до 24 часа от публикуване на решението.“

Алинеи 1 – 3 не се прилагат в производството по издаване на лиценз за извършване на дейност по популяризиране на хазартни игри от афилиейт оператор.“

В искането за издаване на лиценз за извършване на дейност по популяризиране на хазартни игри от афилиейт оператор се предоставя информация за всички интернет страници, мобилни приложения, профили в социалните мрежи, видео и стрийминг платформи, чрез които лицето популяризира хазартни игри. Проверката и проучването по подадените искания се приключват в 7-дневен срок от получаване на искането. Когато приложените към искането документи са непълни, не отговарят на задължителните изисквания или е необходима допълнителна информация, в 3-дневен срок от получаване на искането изпълнителният директор на Националната агенция за приходите уведомява заявителя, определя му 7-дневен срок за отстраняване на нередовностите или за представяне на допълнителна информация и го предупреждава, че за неизпълнение на това задължение може да му бъде отказано издаване на лиценз. Срокът по изречение второ спира да тече от датата на уведомителното писмо до изтичането на дадения срок за отстраняване на недостатъците и за представяне на допълнителна информация. За издаване на лиценз за извършване на дейност по популяризиране на хазартни игри от афилиейт оператор ал. 3 – 9 не се прилагат.“;

Удостоверението за издаден лиценз, съответно за промяна в издаден лиценз, за извършване на дейност по популяризиране на хазартни игри се предоставя на афилиейт оператора в срок до два работни дни след влизането в сила на съответното решение на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. В този случай ал. 3 не се прилага.

При изрично заявяване от страна на заявителя се допуска предварително изпълнение на решенията на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.“

За поддържане на лиценз за извършване на дейност по популяризиране на хазартни игри от афилиейт оператор се събира двукомпонентна държавна такса, състояща се от годишна такса в размер на 6 000 евро и променлива част в размер на 10 на сто върху стойността на комисионното възнаграждение, обвързано с резултати.

Годишната такса по ал. 1 се внася ежегодно от афилиейт операторите в срок до 31 март на текущата година, а афилиейт операторите, на които е издаден лиценз след тази дата, внасят годишната вноска преди получаване на удостоверението за издадения лиценз.

Променливата част на таксата по ал. 1 се удържа и внася от организаторите на хазартни игри, които начисляват комисионното възнаграждение, обвързано с резултати.

Лицата по ал. 3, задължени да удържат и внасят променливата част от таксата, подават по електронен път за всеки месец в Националната агенция за приходите до 15-о число на месеца, следващ месеца на начисляване на комисионното възнаграждение, обвързано с резултати, декларация по образец, утвърден със заповед на министъра на финансите, за основата за начисляване на таксата и дължимата такса.

След подаването на декларацията, но преди изтичане на срока по ал. 4, организаторът на хазартни игри има право да прави промени, свързани с данните по подадената декларация. Промените се извършват чрез подаване на нова декларация.

Лицата по ал. 3, задължени да удържат и внасят променливата част от таксата по ал. 1, внасят дължимата такса по банкова сметка на Националната агенция за приходите в срока за подаване на декларацията по ал. 4.

Когато чрез привидна сделка се прикрива сделка, по която се дължи комисионно възнаграждение, обвързано с резултати, променливата част от таксата по ал. 1 се определя в размер на 20 на сто върху стойността на прикритото комисионно възнаграждение.

Счетоводните приходи, съответно доходите от комисионни възнаграждения, обвързани с резултати, на афилиейт операторите, върху стойността на които е внесена променливата част от таксата по ал. 1, не се признават за данъчни цели по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане, съответно представляват необлагаем доход за целите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Счетоводните разходи, възникнали по повод на непризнати за данъчни цели приходи по изречение първо, не се признават за данъчни цели по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.

В случаите, когато чрез привидна сделка се прикрива сделка, по която се дължи комисионно възнаграждение, обвързано с резултати, включително когато е платена таксата по ал. 7 върху стойността на прикритото комисионно възнаграждение, ал. 8 не се прилага.

За невнесените в срок такси по ал. 1 и 7 се дължат лихви съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания.“

Удостоверението за издаден лиценз за извършване на дейност по популяризиране на хазартни игри съдържа:

Срокът на лиценз за извършване на дейност по популяризиране на хазартни игри от афилиейт оператор може да бъде продължен с решение на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите по искане на афилиейт оператор, подадено не по-късно от два месеца преди изтичане на срока на действащия лиценз. Към искането се прилагат документи за обстоятелствата, по отношение на които е налице промяна. За обстоятелствата, за които не е настъпила промяна след първоначалното издаване на лиценз, заявителят представя декларация.“

Организатор на хазартни игри, който не подаде декларация по чл. 10a, ал. 3 в законоустановения срок, се наказва с имуществена санкция в размер от 2 000 до 5 000 евро.

При повторно нарушение по ал. 1 се налага имуществена санкция в двоен размер.

Организатор на хазартни игри, който посочи неверни данни или обстоятелства в декларацията по чл. 10а, ал. 3, довели до определяне на вноската в по-малък размер, се наказва с имуществена санкция в размер на двойния размер на укритата вноска, но не по-малко от 2 000 евро.“

Афилиейт оператор, който популяризира хазартни игри в нарушение на чл. 10, се наказва с глоба в размер от 2 000 до 5 000 евро или с имуществена санкция в размер от 3 000 до 8 000 евро.“

Запорът върху вземания на длъжника по чл. 215, ал. 2 се налага чрез запорно съобщение, което се изпраща на длъжника, на третото лице и на банките и другите доставчици на платежни услуги, в които е открита платежната сметка на третото лице. Запорът се смята за наложен по правилата на ал. 3.“

Който изплати на длъжника вземания, предаде му вещи или се разпореди с тях въпреки наложения по съответния ред запор, отговаря солидарно с него за изплатеното или предаденото до размера на задължението с лихвата след плащането. Солидарна отговорност се носи и ако третото лице не изпълни нареждането на публичния изпълнител по чл. 230, ал. 4.“

Публичният изпълнител с разпореждане до длъжника може да разреши определена част от постъпилите или постъпващите за съответния ден средства в брой в обекта на длъжника да се оставят на негово временно разпореждане за неотложни плащания във връзка с дейността му.

В случаите по ал. 1 се прилага чл. 229, ал. 2 – 4 и 6.“

Съветите на директорите и надзорните съвети на публичните предприятия се състоят от трима членове. С акт на Министерския съвет, съответно на общинския съвет, броят на членовете на съвета на директорите или на надзорния съвет на публично предприятие може да се определи на петима, когато това е мотивирано с големината, предмета на дейност и/или стратегическото му значение. Председателят на съвет трябва да е независим член.“

В двумесечен срок от обнародването на закона в „Държавен вестник“ органите, упражняващи правата на държавата/общината, привеждат съставите на съветите на директорите и надзорните съвети на публичните предприятия в съответствие с него.

В срок до три месеца от обнародването на закона в „Държавен вестник“ действащите договори с членовете на органите на управление и контрол и с членовете на одитните комитети в публичните предприятия се привеждат в съответствие с него.

В двумесечен срок от обнародването на закона в „Държавен вестник“ Министерският съвет/общинските съвети привеждат в съответствие с него подзаконовите нормативни актове по прилагането му. § 46.

През 2026 г. не се прилага чл. 244, ал. 2 от Кодекса на труда.

Министерският съвет по предложение на заместник министър-председателя и министър на финансите и на министъра на труда и социалната политика одобрява законопроект за промени на уредбата за определяне на минималната работна заплата за страната, като до приемането на промените минималната работна заплата се запазва на нивото, определено за 2026 г. § 47. Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет. § 48. Законът влиза в сила от 1 януари 2026 г. с изключение на: