Чл. 3

Член 3 Принцип „енергийната ефективност на първо място“

1. В съответствие с принципа „енергийната ефективност на първо място“ държавите членки гарантират, че решенията за енергийна ефективност, включително ресурсите от страната на търсенето и гъвкавостта на системата, се оценяват при вземането на решения в областта на планирането, политиката и значителните инвестиции на стойност над 100 000 000 EUR всяка или над 175 000 000 EUR за транспортните инфраструктурни проекти, свързани със следните сектори:

a) енергийни системи; и б) различни от енергетиката сектори, когато тези сектори имат въздействие върху потреблението на енергия и енергийната ефективност, например сграден сектор, транспорт, водоснабдяване, информационни и комуникационни технологии (ИКТ), селско стопанство и финансови сектори.

1. В срок до 11 октомври 2027 г. Комисията извършва оценка на праговете, определени в параграф 1, с цел преразглеждането им в низходяща посока, като взема предвид евентуалното развитие на икономиката и на енергийния пазар. В срок до 11 октомври 2028 г. Комисията представя доклад на Европейския парламент и Съвета, последван, когато е целесъобразно, от законодателно предложение.
2. При прилагането на настоящия член държавите членки се насърчават да вземат предвид Препоръка (ЕС) 2021/1749 на Комисията (38).
3. Държавите членки гарантират, че компетентните органи наблюдават прилагането на принципа „енергийната ефективност на първо място“, включително, когато е целесъобразно, секторната интеграция и междусекторните въздействия, когато за решенията в областта на политиката, планирането и инвестициите има изискване за одобряване и наблюдение.
4. При прилагането на принципа „енергийната ефективност на първо място“ държавите членки:

a) насърчават и когато се изискват анализи на разходите и ползите, осигуряват и правят публично достъпни методики за такива оценки, които позволяват да се вземат предвид по-широките ползи за обществото от енергийно ефективните решения, когато е целесъобразно, като се отчитат целият жизнен цикъл и дългосрочните перспективи, ефективността на системата и на разходите, сигурността на доставките и количествената оценка от гледна точка на обществото, здравеопазването, икономиката и изискването за неутралност по отношение на климата, устойчивостта и принципите на кръговата икономика в рамките на прехода към неутралност по отношение на климата; б) следят за въздействието върху енергийната бедност; в) посочват субекта или субектите, които отговарят за наблюдението на прилагането на принципа „енергийната ефективност на първо място“ и на въздействието, което регулаторните рамки, включително финансовите разпоредби, и решенията в областта на планирането, политиката и значителните инвестиции, посочени в параграф 1, оказват върху потреблението на енергия, енергийната ефективност и енергийните системи; г) докладват на Комисията в рамките на докладите за напредъка по интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата, представени съгласно член 17 от Регламент (ЕС) 2018/1999, по какъв начин принципът „енергийната ефективност на първо място“ е бил вземан предвид при националните и, когато е приложимо, регионалните и местните решения в областта на планирането, политиката и значителните инвестиции, свързани с националните и регионалните енергийни системи, като тези доклади включват най-малко следното: i) оценка на прилагането и ползите от принципа „енергийната ефективност на първо място“ по отношение на енергийните системи, по-специално във връзка с потреблението на енергия; ii) списък на действията, предприети с цел премахване на всички ненужни регулаторни или нерегулаторни пречки пред прилагането на принципа „енергийната ефективност на първо място“ и на решения от страната на търсенето, включително чрез набелязване на национално законодателство и мерки, които противоречат на принципа „енергийната ефективност на първо място“.

1. В срок до 11 април 2024 г. Комисията приема насоки, определящи обща рамка, която включва процедурата за надзор, наблюдение и докладване и която държавите членки могат да използват при разработването на методиките за оценка на разходите и ползите, посочени в параграф 5, буква а), с цел да се гарантира съпоставимост, като на държавите членки се предоставя възможност да ги адаптират към националните и местните условия.