Чл. 4

Член 4 Цели за енергийна ефективност

1. Държавите членки гарантират колективно намаляване на потреблението на енергия с най-малко 11,7 % през 2030 г. в сравнение с прогнозите на референтния сценарий на ЕС от 2020 г., така че крайното енергийно потребление на Съюза да не надхвърля 763 Mtoе. Държавите членки полагат усилия да допринасят колективно за постигането на индикативната цел за първичното енергийно потребление на Съюза, възлизаща на не повече от 992,5 Mtoe през 2030 г.
2. Всяка държава членка определя индикативен национален принос за енергийна ефективност въз основа на крайното енергийно потребление, необходимо, за да бъде постигната колективно задължителната за Съюза цел относно крайното енергийно потребление, посочена в параграф 1 от настоящия член, и полага усилия за колективен принос към индикативната цел на Съюза относно първичното енергийно потребление, посочена в същия параграф. Държавите членки съобщават на Комисията този принос заедно с индикативна крива за този принос като част от актуализациите на своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, представени съгласно член 14, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1999, и от своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, съобщени съгласно член 3 и членове 7—12 от същия регламент. При това държавите членки изразяват своя принос и като абсолютно равнище на първично енергийно потребление през 2030 г. Когато определят своя индикативен национален принос за енергийна ефективност, държавите членки вземат предвид изискванията, посочени в параграф 3 от настоящия член, и обясняват как и въз основа на какви данни са изчислени техните приноси. За тази цел те могат да използват формулата, изложена в приложение I към настоящата директива.

В своя национален принос за енергийна ефективност държавите членки представят дяловете на първичното енергийно потребление и на крайното енергийно потребление на секторите на крайно потребление на енергия съгласно определението в Регламент (ЕО) № 1099/2008, включително на секторите на промишлеността, домакинствата, услугите и транспорта. Държавите членки посочват също така прогнозите за потреблението на енергия в сектора на ИКТ.

1. При определянето на своя индикативен национален принос за енергийна ефективност, посочен в параграф 2, държавите членки вземат под внимание:

a) целта на Съюза за 2030 г. за крайно енергийно потребление, ненадвишаващо 763 Mtoe, и за първично енергийно потребление, ненадвишаващо 992,5 Mtoe, съгласно параграф 1; б) мерките, предвидени в настоящата директива; в) други мерки за насърчаване на енергийната ефективност в рамките на държавите членки и на равнището на Съюза; г) всички съответни фактори, засягащи усилията за подобряване на ефективността: i) осъществени на ранен етап усилия и действия в областта на енергийната ефективност; ii) равно разпределяне на усилията в Съюза; iii) енергийната интензивност на икономиката; iv) оставащия потенциал за постигане на икономии на енергия по икономически ефективен начин; д) други национални обстоятелства, засягащи потреблението на енергия, по-специално: i) развитието на БВП и на демографските показатели и прогнозите за тях; ii) промените във вноса и износа на енергия, развитието на енергийния микс и внедряването на нови устойчиви горива; iii) разработването на всички възобновяеми енергийни източници, ядрената енергия, улавянето и съхранението на въглероден диоксид; iv) декарбонизацията на енергийно интензивните производства; v) равнището на амбиция в националните планове за декарбонизация или за климатична неутралност; vi) потенциал за икономии на енергия в икономиката; vii) текущи климатични условия и прогнози за изменението на климата.

1. При прилагането на изискванията, посочени в параграф 3, дадена държава членка гарантира, че приносът ѝ в Mtoe не надхвърля с повече от 2,5 % това, на което би се равнявал, ако беше получен в резултат на формулата, изложена в приложение I.
2. Комисията проверява дали колективният принос на държавите членки е най-малко равен на задължителната цел за Съюза за крайното енергийно потребление, определена в параграф 1 от настоящия член. Когато Комисията стигне до заключението, че той е недостатъчен, като част от оценката на проектите за актуализирани национални планове в областта на енергетиката и климата съгласно член 9, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1999, но най-късно до 1 март 2024 г., и като взема предвид актуализирания съгласно настоящия параграф референтен сценарий на ЕС от 2020 г., тя представя на всяка държава членка коригиран индикативен национален принос за енергийна ефективност за крайното енергийно потребление въз основа на:

a) оставащия дял от колективното намаление на крайното енергийно потребление, необходим за постигането на задължителната цел на Съюза, определена в параграф 1; б) относителния интензитет на емисиите на ПГ на единица БВП през 2019 г. на съответните държави членки; в) БВП на тези държави членки през 2019 г. Преди да приложи формулата в приложение I за механизма, установен в настоящия параграф, и най-късно до 30 ноември 2023 г. Комисията актуализира референтния сценарий на ЕС от 2020 г. въз основа на последните данни на Евростат, докладвани от държавите членки, в съответствие с член 4, параграф 2, буква б) и член 14 от Регламент (ЕС) 2018/1999. Независимо от член 37 от настоящата директива, държавите членки, които желаят да актуализират своя индикативен национален принос за енергийна ефективност съгласно параграф 2 от настоящия член, като използват актуализирания референтен сценарий на ЕС от 2020 г., съобщават своя актуализиран индикативен национален принос за енергийна ефективност най-късно до 1 февруари 2024 г. Когато държава членка желае да актуализира своя индикативен национален принос за енергийна ефективност, тя гарантира, че приносът ѝ в Mtoe не надвишава с повече от 2,5 % това, на което би се равнявал, ако беше получен в резултат на формулата, изложена в приложение I, при използване на актуализирания референтен сценарий на ЕС от 2020 г. Държавите членки, на които Комисията е представила коригиран индикативен национален принос за енергийна ефективност, актуализират своя индикативен национален принос за енергийна ефективност съгласно параграф 2 от настоящия член съгласно коригирания индикативен национален принос за крайното енергийно потребление, заедно с актуализация на индикативната крива за този принос и когато е приложимо, с допълнителни мерки, в рамките на актуализациите на своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата, представени съгласно член 14, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1999. В съответствие с посочения регламент Комисията изисква от държавите членки да представят без забавяне своя коригиран индикативен принос за енергийна ефективност и когато е приложимо, своите допълнителни мерки за гарантиране на прилагането на механизма, изложен в настоящия параграф. Когато държава членка е съобщила индикативен национален принос за енергийна ефективност за крайното енергийно потребление в Mtoe, равен на този, който би бил получен в резултат на използването на изложената в приложение I формула, или по-нисък от него, Комисията не изменя този принос. При прилагането на механизма, установен в настоящия параграф, Комисията гарантира, че няма разлика между сумата на националните приноси на всички държави членки и задължителната цел на Съюза, определена в параграф 1.

1. Когато въз основа на своята оценка съгласно член 29, параграфи 1 и 3 от Регламент (ЕС) 2018/1999 Комисията стигне до заключението, че постигнатият напредък във връзка с приносите за енергийна ефективност не е достатъчен, държавите членки, които са над индикативните си криви за крайното енергийно потребление, посочени в параграф 2 от настоящия член, осигуряват прилагането в срок от една година след датата на получаване на оценката на Комисията на допълнителни мерки, които ще осигурят връщането им към предвидения график по отношение на постигането на техните приноси за енергийна ефективност. Тези допълнителни мерки включват най-малко една от следните мерки, без да се ограничават до тях:

a) национални мерки, осигуряващи допълнителни икономии на енергия, включително по-силна подкрепа за разработването на проекти за прилагане на инвестиционни мерки за енергийна ефективност; б) увеличаване на задължението за икономии на енергия, предвидено в член 8 от настоящата директива; в) коригиране на задължението за публичния сектор; г) внасяне на доброволна финансова вноска в националния фонд за енергийна ефективност, посочен в член 30 от настоящата директива, или друг финансов инструмент за подобряване на енергийната ефективност, като годишните финансови вноски се равняват на инвестициите, необходими за достигане на индикативната крива. Когато крайното енергийно потребление на дадена държава членка е над индикативната ѝ крива за крайното енергийно потребление, посочена в параграф 2 от настоящия член, тя включва в своя интегриран национален доклад за напредъка в областта на енергетиката и климата, представен съгласно член 17 от Регламент (ЕС) 2018/1999, обяснение на мерките, които ще предприеме за покриване на разликата с цел да гарантира постигането на своя национален принос за енергийна ефективност, и размера на икономиите на енергия, които се очаква да реализира. Комисията прави оценка на това дали националните мерки, посочени в настоящия параграф, са достатъчни за постигане на целите на Съюза за енергийна ефективност. Когато Комисията сметне, че националните мерки не са достатъчни, тя предлага, когато е целесъобразно, мерки и упражнява своите правомощия на равнището на Съюза, за да гарантира по-специално постигането на конкретните цели на Съюза за енергийна ефективност за 2030 г.

1. До 31 декември 2026 г. Комисията оценява всички промени в методиката, засягащи данните, докладвани съгласно Регламент (ЕО) № 1099/2008, в методиката за изчисляване на енергийния баланс и в енергийните модели за европейското енергийно потребление и, ако е необходимо, предлага технически корекции в изчисленията на целите на Съюза за 2030 г. с оглед да се запази равнището на амбиция, определено в параграф 1 от настоящия член.

РОЛЯ НА ПУБЛИЧНИЯ СЕКТОР КАТО ОБРАЗЕЦ