Чл. 5

Член 5 Водеща роля на публичния сектор в областта на енергийната ефективност

1. Държавите членки гарантират, че общото крайно енергийно потребление на всички публични органи, взети заедно, намалява с най-малко 1,9 % годишно в сравнение с 2021 г.

Държавите членки могат да решат да изключат обществения транспорт или въоръжените сили от задължението, предвидено в първа алинея. За целите на първа и втора алинея държавите членки определят базово равнище, което включва крайното потребление на енергия на всички публични органи, с изключение на обществения транспорт или въоръжените сили, за 2021 г. Намалението на потреблението на енергия от обществения транспорт и въоръжените сили е индикативно и може да се отчита като изпълнение на задължението по първа алинея, дори когато съгласно настоящия член е изключено от базовото равнище.

1. В рамките на преходен период, който приключва на 11 октомври 2027 г., целта, определена в параграф 1, е индикативна. По време на този преходен период държавите членки могат да използват прогнозни данни за потреблението, като най-късно до същата дата коригират базовото равнище и приравняват прогнозното крайно енергийно потребление на всички публични органи към действителното крайно енергийно потребление на всички публични органи.
2. До 31 декември 2026 г. задължението, предвидено в параграф 1, не включва потреблението на енергия на публичните органи в местните административни единици с по-малко от 50 000 жители, а до 31 декември 2029 г. — потреблението на енергия на публичните органи в местните административни единици с по-малко от 5 000 жители.
3. Дадена държава членка може да вземе предвид климатичните различия в рамките на своята територия, когато изчислява крайното енергийно потребление на своите публични органи.
4. В представените съгласно член 14, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2018/1999 актуализации на националните си планове в областта на енергетиката и климата, съобщени съгласно член 3 и членове 7—12 от посочения регламент, държавите членки включват размера на намалението на потреблението на енергия, което трябва да бъде постигнато от всички публични органи, с разбивка по сектори, и мерките, които планират да приемат, за да постигнат това намаление. Като част от своите интегрирани национални доклади за напредъка в областта на енергетиката и климата съгласно член 17 от Регламент (ЕС) 2018/1999 държавите членки докладват на Комисията за намалението на крайното енергийно потребление, което постигат всяка година.
5. Държавите членки гарантират, че регионалните и местните органи включват конкретни мерки за енергийна ефективност в своите инструменти за дългосрочно планиране, като например планове за декарбонизация или за устойчива енергия, след като се консултират със съответните заинтересовани страни, включително, когато е целесъобразно, енергийните агенции, и с обществеността, включително по-специално уязвимите групи, които са изложени на риск да бъдат засегнати от енергийна бедност или са по-податливи на последиците от нея.

Държавите членки гарантират също така, че компетентните органи предприемат действия за смекчаване на значителните отрицателни преки или косвени въздействия на мерките за енергийна ефективност върху домакинствата в положение на енергийна бедност, домакинствата с ниски доходи или уязвимите групи при разработването и прилагането на мерки за енергийна ефективност.

1. Държавите членки оказват подкрепа на публичните органи. Без да се засягат правилата за държавната помощ, тази подкрепа може да включва финансова и техническа помощ за целите на предприемането на мерки за подобряване на енергийната ефективност, като публичните органи се насърчават да отчитат по-широките ползи отвъд икономиите на енергия, например качеството на средата в помещенията, включително на регионално и местно равнище, като се дават насоки, насърчават се изграждането на компетентност, усвояването на умения и възможностите за обучение и се поощрява сътрудничеството между публичните органи.
2. Държавите членки насърчават публичните органи да вземат под внимание въглеродните емисии през целия жизнен цикъл, както и икономическите и социалните ползи вследствие на извършваните от тях инвестиционни и политически дейности.
3. Държавите членки насърчават публичните органи да подобряват енергийните характеристики на сградите, притежавани или заемани от публични органи, включително чрез подмяна на стари и неефективни отоплителни уреди.