Чл. 6

Член 6 Роля на образец на сградите на публичните органи

1. Без да се засяга член 7 от Директива 2010/31/ЕС, всяка държава членка гарантира, че най-малко 3 % от разгънатата застроена площ на отопляваните и/или охлаждани сгради, които се притежават от публични органи, се санира всяка година с цел да се преобразува най-малко в сгради с близко до нулево потребление на енергия или сгради с нулеви емисии в съответствие с член 9 от Директива 2010/31/ЕС.

Държавите членки могат да решат кои сгради да включат в изискването за 3 % саниране, като надлежно вземат предвид икономическата ефективност и техническата осъществимост при избора на сградите за саниране. Държавите членки могат да освободят социалните жилища от задължението за саниране, посочено в първа алинея, когато санирането не би било неутрално по отношение на разходите или би довело до увеличение на наемите за хората, живеещи в социални жилища, освен когато това увеличение не надвишава икономиите от сметките за енергия. Когато публични органи заемат сграда, която не е тяхна собственост, те преговарят със собственика по-специално при настъпването на момент за интервенция като подновяване на наема, промяна на предназначението, значителен ремонт или поддръжка, с цел да се установят договорни клаузи за превръщането на сградата в най-малко сграда с близко до нулево потребление на енергия или сграда с нулеви емисии. Стойността от най-малко 3 % се изчислява въз основа на разгънатата застроена площ на сградите с разгъната използваема застроена площ над 250 m2, които се притежават от публични органи и които към 1 януари 2024 г. не са сгради с близко до нулево потребление на енергия.

1. Държавите членки могат да прилагат по-малко строги изисквания от предвидените в параграф 1 за следните категории сгради:

a) сгради, официално защитени като част от определена среда или поради особената им архитектурна или историческа стойност, доколкото изпълнението на някои минимални изисквания за енергийните характеристики би довело до неприемлива промяна на техния характер или външен вид; б) сгради, притежавани от въоръжените сили или от централната администрация, които служат за целите на националната отбрана, освен военните общежития или офис сградите за служители на въоръжените сили и други служители, наети от националните органи на отбраната; в) сгради, използвани за храмове и за религиозни дейности. Държавите членки могат да решат да не санират сграда, която не е посочена в първа алинея от настоящия параграф, до равнището, предвидено в параграф 1, ако преценят, че технически, икономически или функционално не е осъществимо тази сграда да бъде преобразувана в сграда с близко до нулево потребление на енергия. Когато вземат такова решение, държавите членки не отчитат санирането на тази сграда за целите на изпълнението на изискването, предвидено в параграф 1.

1. С цел реализиране на икономии на енергия на ранен етап и стимулиране на по-ранни действия, държава членка, която санира над 3 % от разгънатата застроена площ на сградите си в съответствие с параграф 1 през дадена година до 31 декември 2026 г., може да включи излишъка към годишния процент на саниране за следващите три години. Държава членка, която санира над 3 % от разгънатата застроена площ на своите сгради, считано от 1 януари 2027 г., може да включи излишъка към годишния процент на саниране за следващите две години.
2. Държавите членки могат да включат в годишния процент за саниране на сградите нови сгради, притежавани в резултат на замяна на конкретни сгради на публични органи, разрушени в някоя от предходните две години. Това правило се прилага само когато те биха довели до по-голяма икономическа ефективност и устойчивост по отношение на икономиите на енергия и намаленията на емисиите на CO2 през целия жизнен цикъл в сравнение със санирането на такива сгради. Общите критерии, методики и процедури за установяване на такива изключителни случаи се определят ясно и се публикуват от всяка държава членка.
3. До 11 октомври 2025 г. за целите на настоящия член държавите членки изготвят, оповестяват публично и предоставят достъп до списък на отопляваните и/или охлажданите сгради, които се притежават или заемат от публични органи и имат разгъната използваема застроена площ над 250 m2. Държавите членки актуализират този списък най-малко на всеки две години. Списъкът е свързан с прегледа на сградния фонд, извършван в рамките на националните планове за саниране на сгради в съответствие с Директива 2010/31/ЕС, и съответните бази данни.

Публично оповестените и достъпни данни за характеристиките на сградния фонд, санирането на сгради и енергийните характеристики могат да се обобщят от Обсерваторията на сградния фонд в ЕС, за да се осигури по-добро разбиране на енергийните характеристики на строителния сектор чрез съпоставими данни. Списъкът съдържа най-малко следните данни: а) застроената площ в m2; б) измереното годишно потребление на отопление, охлаждане, електрическа енергия и топла вода, когато такива данни са налични; в) сертификата за енергийните характеристики на всяка сграда, издаден в съответствие с Директива 2010/31/ЕС.

1. Държавите членки могат да решат да приложат алтернативен подход на посочения в параграфи 1—4 с цел всяка година да постигат размер на икономиите на енергия в сградите на публичните органи, който е най-малко равностоен на изисквания по параграф 1.

С оглед на прилагането на този алтернативен подход държавите членки: a) гарантират, че всяка година, когато е приложимо, се въвежда паспорт за саниране за сгради, представляващи най-малко 3 % от разгънатата застроена площ на отопляваните и/или на охлажданите сгради, които се притежават от публични органи. За тези сгради санирането до сгради с близко до нулево потребление на енергия се постига най-късно до 2040 г.; б) прогнозират икономиите на енергия, до които би довело прилагането на параграфи 1—4, като използват подходящи стандартни стойности за потребление на енергия от референтни сгради на публичните органи преди и след санирането за превръщането им в сгради с близко до нулево потребление на енергия съгласно Директива 2010/31/ЕС. Държавите членки, които решат да приложат алтернативния подход, до 31 декември 2023 г. съобщават на Комисията прогнозираните от тях икономии на енергия за постигането на равностоен размер на икономиите на енергия в сградите, попадащи в обхвата на параграф 1, до 31 декември 2030 г.