Чл. 2

Член 2 Определения За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения: 1. „теглени съоръжения“ са рибарски съоръжения, с изключение на въдици за улов с влачене и на блесна, които се теглят или от двигателната мощ на риболовния кораб, или посредством лебедки при закотвено състояние на кораба, или когато корабът се движи с бавен ход, включително по-специално теглени мрежи и драги; а) „теглени мрежи“ означава тралове, лодкови сейнери и брегови сейнери; i) „тралове“ са мрежи, които се теглят от основния корабен двигател и се състоят от конусовидно или пирамидално тяло (тяло на трала), затворени в своя край от торба на мрежата и могат да достигат до отвора чрез крилата, или могат да бъдат монтирани на неподвижно закрепена рамка. Хоризонталният отвор е осигурен от дъска с много въдици по нея или от бим или рамка с различна форма и големина. Такива мрежи могат да бъдат теглени или по дъното (дънни тралове), или на средна дълбочина (пелагични тралове); ii) „лодкови сейнери“ са ограждащи мрежи или теглени сейнери, които се управляват и теглят посредством въжета или лебедки от лодка, която се движи или е закотвена, като провлачването не се управлява от основния двигател на лодката. Те се състоят от две странични крила и централно дъно на мрежата, което има формата на лъжица или е с торба в задната част на лодката и могат да бъдат управлявани от повърхността към дъното в зависимост от целевите видове; iii) „брегови сейнери“ са ограждащи мрежи и теглени грибове, поставени от лодка или управлявани от брега; б) „драги“ са съоръжения, които са или подвижно теглени от основния двигател на лодката (лодкови драги), или се теглят от моторизирана лебедка от закотвен съд (механизирани драги) с цел улов на двучерупчести, коремоноги и сюнгери, и които се състоят от мрежeста торба или метален кош, монтиран на неподвижно закрепена рамка или пръчка с различни размер и форма, чиято долна част може да носи стъргало, което от своя страна би могло да бъде кръгло, остро или назъбено, и може да бъде или да не бъде съоръжено с приспособления за спускане на товара и потапящи се капаци. Някои драги са оборудвани с хидравлични приспособления (хидравлични драги). За целите на настоящия регламент драги, теглени ръчно или с ръчна лебедка в плитки води, с или без лодка, за улов на двучерупчести, коремоноги и сюнгери (ръчни драги) не се считат за теглени съоръжения; 2. „защитена риболовна зона“ е географски определена морска зона, в която всички или някои риболовни дейности са временно или постоянно забранени или ограничени, с цел да се подобри експлоатацията и съхранението на живите водни ресурси или защитата на морските екосистеми; 3. „дънно поставени мрежи“ са тройни мрежи, дънно поставени хрилни мрежи или комбинирана дънно закрепена мрежа; а) „тройна мрежа“ е мрежа, изработена от две или повече мрежи, които са паралелно свързани на една основна линия, фиксирана или с възможност да бъде фиксирана с приспособления към дъното на морето; б) „дънно поставена хрилна мрежа“ е мрежа, изработена от едно парче мрежа, задържано вертикално във водата от поплавъци или тежести, или с възможност да бъде фиксирана с приспособления към морското дъно и да задържа оборудването на място, в близост до дъното или плаващо във водната колона; в) „комбинирана дънно поставена мрежа“ е дънно поставена хрилна мрежа, комбинирана с тройна мрежа, която се разполага в по-ниската част; 4. „ограждащи мрежи“ са мрежи за улов на риба чрез ограждане на рибата отстрани и отдолу. Тези мрежи могат да бъдат съоръжени с или без гъргър. а) „гъргъри“ означава ограждаща мрежа, дъното на която е свързано с въже на сака на дъното на мрежата, минаващо през серия от халки по дължината на граундроупа, като по този начин се дава възможност мрежата да бъде свивана или затваряна. Гъргърите могат да се използват за улов на дребни океански видове, големи океански видове или на дълбоководни видове; 5. „капани“ са риболовни съоръжения, които са фиксирани или разположени на дъното, и които действат като капани за улов на морски видове. Те са изградени във формата на кош, гърне, варел или кафез и в по-голяма част от случаите съставляват неподвижна или полуподвижна рамка, изработена от различен материал (дърво, камъшит, метални пръти, телена мрежа и др.), която може да бъде или да не бъде покрита с мрежа. Капаните имат една или две фунии или гърла с гладки краища, които позволяват на рибите да навлизат във вътрешната камера. Капаните могат да се използват поединично или в група. Когато се използват в група, основната въдица носи многобройни капани върху въдици с различна дължина и пространство, в зависимост от целевите видове; 6. „парагади“ е риболовно съоръжение, което е съставено от основна въдица, носеща много на брой куки върху въдици с различна дължина и разстояние в зависимост от целевите видове. То може да бъде разположено вертикално или хоризонтално на морската повърхност. Парагадите могат да бъдат или на дъното, или в близост до него (дънни парагади), или могат да бъдат теглени при средно ниво на водата или в близост до повърхността (повърхностни парагади); 7. „кука“ е извито, заострено парче стоманена тел.:, обикновено с шип. Краят на куката може да бъде прав, обърнат или завит. Тялото може да варира като дължина и форма и неговата част може да бъде кръгла (правилна) или плоска (кована). Общата дължина на куката може да бъде измерена като максималната обща дължина на тялото от върха на куката, който служи за затягане на въжето и обикновено е във формата на око, до върха на извивката. Ширината на куката може да бъде измерена като най-голямото хоризонтално разстояние от външната точка на тялото до външната точка на шипа; 8. „любителски риболов“ са риболовни дейности, които използват живите водни ресурси с цел забавление или спорт; 9. „устройства за събиране на рибата (УСР)“ са съоръжения, плаващи на повърхността на водата и струпващи под себе си млади или възрастни екземпляри от далекомигриращи видове; 10. „кръстът на свети Андрей“ е кош, с който се извършва дейност, подобна на рязане с ножица за събиране на двучерупчести мекотели от вида Pinna nobilis или на червени корали от морския басейн; 11. „пластове морска трева“ е област, където морският басейн се характеризира с преобладаващо присъствие на явнобрачни растения или където подобна растителност е съществувала или за нея съществува необходимост от възстановителна дейност. Морска трева е събирателно понятие за растителните видове морски водорасли Posidonia oceanica, Cymodocea nodosa, Zoostera marina и Zoostera noltii; 12. „местообитания на организми от вида coralligenous“ е тази част от морския басейн, характеризираща се с преобладаващо присъствие на специфична биологична общност, наречена „coralligenous“, или на местата, където подобна общност е съществувала или за нея има необходимост от възстановителна дейност. Coralligenous е събирателно понятие за една много сложна биогенна структура, предвид продължаващото припокриване върху предишно съществуващи скалисти или твърд слой от калциево напластяване, основно извличан от строителната дейност на покрити с калций коралови червени водорасли и животински организми като например Porifera, ascidians, cnidarians (horny corals, seafans, etc.), bryozoans, serpulids и annelids, заедно с другите организми, способни да фиксират варовика. 13. „пластът mäerl“ е област, в която морският басейн се характеризира с преобладаващо присъствие на специфична биологична общност, наречена „mäerl“, или места, където подобна общност е съществувала и за нея съществува необходимост от възстановителна дейност. Mäerl е събирателно понятие за биогенна структура, дължаща се на коралови, червени водорасли от вида coralline red algae (Corallinaceae), които имат твърд калциев скелет и растат като неприкрепени, свободно обитаващи морското дъно под формата на разклонени, клонести или възлести коралово червени водорасли върху, формиращи натрупвания в гънките на тинести или пясъчни равни морски терени. Пластовете Mäerl обикновено са съставени от един или от различни комбинации от червени водорасли, по-специално тези от видове Lithothamnion coralloides и Phymatolithon calcareum; 14. „пряко възстановяване на запасите“ е дейността по пускането на живи диви животни от селектирани видове във водите, където те нормално се срещат, за да се използва естественото производство на водна среда, за да се увеличи броят на екземплярите, достъпни за риболовни дейности и/или, за да се увеличава естественото възстановяване; 15. „заселването“ е процесът, при който видовете се транспортират изцяло целенасочено и се пускат от хората в областите с установени популации и траен генетичен обмен, където съществува; 16. „неместни видове“ означава видове, за които исторически познатата естествена област на разпространение се оказва извън областта на интерес; 17. „въвеждане“ е процес, при който неместните видове са целенасочено придвижвани или пуснати от хората в дадена област, която е извън исторически познатата естествена област на разпространение.

ЗАЩИТЕНИ ВИДОВЕ И МЕСТООБИТАНИЯ