Чл. 22

Член 22 Установяване на ценова база за таксите

1. Ценовата база за таксите за аеронавигационно обслужване при прелитане и таксите за аеронавигационно обслужване в зоните на летищата се състои от установените разходи, свързани с предоставянето на аеронавигационно обслужване в съответната зона за събиране на такси.

Установените разходи, произтичащи от новите системи за УВД и основното обновяване на съществуващите системи за УВД, се включват в ценовата база само когато тези системи са в съответствие с изпълнението на Европейския генерален план за УВД, и по-специално със съвместните проекти, посочени в член 15а, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 550/2004.

Държавите членки могат да решат да включат в ценовата база следните установени разходи, направени във връзка с предоставянето на аеронавигационно обслужване, в съответствие с член 15, параграф 2, буква б), второто изречение от Регламент (ЕО) № 550/2004: а) установените разходи, направени от компетентните органи; б) установените разходи, направени от квалифицираните организации, както е посочено в член 3 от Регламент (ЕО) № 550/2004; в) установените разходи, произтичащи от Международната конвенция на Евроконтрол за сътрудничество за безопасност на въздухоплаването от 13 декември 1960 г., както е последно изменена.

1. Без да се засяга член 18, установените разходи, включени в ценовите бази за таксите за аеронавигационно обслужване при прелитане и таксите за аеронавигационно обслужване в зоните на летищата, се определят преди началото на всеки референтен период като част от плана за ефективност в реално изражение и се посочват за всяка календарна година от този период в реално и в номинално изражение, с изключение на установените разходи, посочени в параграф 1, трета алинея, и установените разходи, посочени в параграф 4, букви в) и г), които се определят в номинално изражение, когато се прилага методът на историческите цени.

1. Установените разходи, включени в ценовите бази за таксите за аеронавигационно обслужване при прелитане и таксите за аеронавигационно обслужване в зоните на летищата, се изчисляват в национална валута. При установяване на обща зона за събиране на такси с единна таксова единица съответните държави членки осигуряват преобразуване на установените разходи в единна валута, която може да бъде евро или друга национална валута на една от съответните държави членки, за да се осигури прозрачно изчисление на единната таксова единица в изпълнение на член 25, параграф 4.

Установените разходи, включени в ценовата база за таксите за аеронавигационно обслужване при прелитане и

1. таксите за аеронавигационно обслужване в зоните на летищата, се състоят от:

а) разходи за персонала; б) оперативни разходи, различни от разходите за персонал; в) амортизационни разходи; г) цена на капитала; д) извънредни разходи. Що се отнася до буква а), разходите за персонал включват брутни възнаграждения, плащания на извънреден труд, вноски на работодателя в схемите за социална сигурност, както и разходите за пенсии и за други допълнителни възнаграждения. Разходите за пенсии се изчисляват въз основа на консервативни предположения съгласно приложимата пенсионна схема или съответното национално законодателство, според случая. Тези предположения са конкретизирани в националния план за ефективност.

Що се отнася до буква б), оперативните разходи, различни от разходите за персонал, включват разходите, направени за покупка на стоки и услуги, използвани за предоставяне на аеронавигационно обслужване, включително услуги, възложени на външни изпълнители, материали, енергия, комунални услуги, наеми на сгради, оборудване и съоръжения, поддръжка, разходи за застраховки и пътни разходи. Що се отнася до буква в), амортизационните разходи включват разходите, свързани с общите дълготрайни активи в експлоатация с цел предоставяне на аеронавигационно обслужване. Стойността на дълготрайните материални активи се амортизира в съответствие с техния очакван експлоатационен живот, като се използва линейният метод, приложен към стойността на активите, които се амортизират. За изчисляването на амортизацията се прилага счетоводно отчитане на принципа на историческите цени или счетоводно отчитане на принципа на текущите стойности. Методиката, използвана

L 56/20 BG Официален вестник на Европейския съюз 25.2.2019 г. за изчисляване на амортизационните разходи, не се променя за срока на амортизацията и съответства на цената на капитала, т.е. номиналната стойност на капитала за отчитане по метода на историческите цени и цената на капитала понастоящем за отчитане по метода на текущите стойности. Когато се прилага счетоводно отчитане на принципа на текущата стойност, цената на капитала не включва инфлацията и се предоставя също еквивалентна информация за счетоводното отчитане на принципа на историческите цени с цел сравняване и оценка. Що се отнася до буква г), цената на капитала се равнява на произведението от следните елементи: i) сумата на средната нетна балансова стойност на дълготрайните материални активи в експлоатация или в процес на изграждане и евентуалните корекции в общите активи, определени от националния надзорен орган и използвани от доставчик на аеронавигационно обслужване, и на средната стойност на краткотрайните активи, без лихвоносните сметки, които се изискват за предоставянето на аеронавигационно обслужване;

ii) претеглената средна стойност на лихвения процент по дълговите ценни книжа и на възвръщаемостта на собствения капитал. За доставчиците на аеронавигационно обслужване, които не разполагат със собствен капитал, претеглената средна стойност се изчислява въз основа на възвръщаемостта, приложена към разликата между общите активи, както е посочено в точка i), и дълговите ценни книжа. За целите на установяването на цената на капитала факторите, чиято тежест трябва да се определи, се основават на дела на финансирането чрез дълг или собствен капитал. Лихвеният процент по дълговите ценни книжа е равен на претегления среден лихвен процент по дълговите ценни книжа на дадения доставчик на аеронавигационно обслужване. Възвращае­ мостта на собствения капитал е предвидената в плана за ефективност за референтния период и се основава на финансовия риск, понесен от доставчика на аеронавигационно обслужване. Когато доставчиците на аеронавигационно обслужване правят разходи при лизинг на дълготрайни активи, тези разходи не се включват в изчисляването на цената на капитала.

Що се отнася до буква д), извънредните разходи се състоят от еднократни разходи във връзка с предоставянето на аерона­ вигационно обслужване, включително всички невъзстановими данъци и мита. Установените разходи се разпределят по прозрачен начин в зоните за събиране на такси, по отношение на които са 5. направени. Установените разходи, които са направени по отношение на няколко зони за събиране на такси, се разпределят пропорционално въз основа на прозрачна методика. За тази цел националните надзорни органи определят преди началото на всеки референтен период критериите, използвани за разпределяне на установените разходи за зоните за събиране на такси, включително по отношение на букви б) и в) от настоящия параграф, както и критериите за разпределяне на установените разходи между аеронавигационното обслужване при прелитане и аеронавигационното обслужване в зоните на летищата, и включват тази информация в плана за ефективност в съответствие с точка 3.3, буква г) от приложение II. Установените разходи, включени в ценовата база за зоните за събиране на такси за аеронавигационно обслужване при прелитане и такси за аеронавигационно обслужване в зоните на летищата, обхващат разходите за следните услуги:

а) услуги във връзка с контрола на летищното движение или летищното полетно-информационно обслужване, които включват консултативно обслужване на въздушното движение и аварийнооповестително обслужване; б) услуги по обслужване на въздушното движение, свързани с подхода и отлитането на въздухоплавателни средства в рамките на определено разстояние от летището, които се определят въз основа на експлоатационните изисквания; в) пропорционалната част на аеронавигационното обслужване, която е обща за обслужването при прелитане и в зоните на летищата. 6. Установените разходи за полети, освободени в съответствие с член 31, параграфи 3—5, се състоят от: а) установените разходи за освободените полети по правилата за визуални полети (полети по ПВП), изчислени по метода на пределните разходи; б) установените разходи за освободените полети по ППП, изчислени като произведение от следните елементи: i) установените разходи, направени за полети по ППП, които се състоят от общите установени разходи, намалени с

установените разходи за полети по ПВП; ii) съотношението между броя на освободените единици обслужване и общия брой единици обслужване, като общият брой единици обслужване е сумата от единиците обслужване за полети по ППП и единиците обслужване за полети по ПВП, когато те не са освободени. Установените разходи за освободени полети по ПВП се отделят от установените разходи за полети по ППП с цел изчисляване на таксовата единица.

1. Националните надзорни органи проверяват по отношение на всяка зона за събиране на такси дали ценовите бази за таксите за аеронавигационно обслужване при прелитане и таксите за аеронавигационно обслужване в зоните на летищата отговарят на изискванията на член 15, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 550/2004 и на настоящия член. За тази цел националните надзорни органи извършват преглед на съответните счетоводни документи, включително на инвентарните книги и всякакви други материали, отнасящи се до определянето на ценовата база за таксите.

25.2.2019 г. BG Официален вестник на Европейския съюз L 56/21