Чл. 106

„Възел за достъп“ е предварително определено място, където пътниците могат да се качат на или да слязат от превозно средство, по време на превоз по редовни линии или по време на превоз по заявка.

„Доставчик на услуги за пътническа информация“ е всеки публичен или частен доставчик на информация за пътувания или за трафика, който извършва дейности като електронно събиране на пътни такси, цифровизация и предоставяне на информация на борда на превозните средства, оператори за GPS проследяване за мониторинг в реално време и др.

„Достъпност до инфраструктура за обществен транспорт“ е съвкупност от физическа достъпност, информационна достъпност, социална и териториална достъпност, които позволяват равен и удобен достъп на пътниците, включително за лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност.

„Eдинен превозен документ“ е билет или билети за пътуване, или друг, съответстващ на тях документ, които се комбинират, продават се заедно и се закупуват чрез еднократно плащане от пътника.

„Икономическо равновесие на договор за обществена услуга“ е финансовото състояние на договора, при което приходите на оператора заедно с плащанията от компетентния орган покриват разходите за изпълнение на задълженията за обществена услуга и осигуряват разумна печалба.

„Интегрирани обществени услуги за превоз на пътници“ са взаимосвързани превозни услуги в рамките на определен географски район, които ползват единно информационно обслужване, система за билети и разписание.

„Нормално поведение на пътник“ е поведение, което се основава на взаимно уважение и спазване на обществения ред.

„Повторно нарушение“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.

„Редовна линия“ е постоянен маршрут за изпълнение на превози с железопътен транспорт, автомобилен транспорт, превоз по вътрешни водни пътища или морски каботаж, въздушен транспорт, трамваен транспорт или метро по утвърдено разписание, като пътниците се качват и слизат на предварително определени възли за достъп.

„Тарифното задължение“ като елемент от задължението за извършване на обществени услуги е задължението на транспортното предприятие да прилага цени, които са в разрез с търговския му интерес, но са определени или установени от компетентните органи по съответния ред съгласно действащото законодателство.

„Транспортна бедност“ е състояние, при което лица или домакинства имат ограничен или затруднен достъп до основни дейности и услуги поради липса или недостатъчност на обществен транспорт, висока цена на транспортните услуги спрямо доходите, недостатъчна честота или свързаност на транспортните услуги или недостъпност на транспортната инфраструктура.

„Зарядна станция“ е съоръжение, състоящо се от една или повече зарядни точки на определено място. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ § 2. В срок до 12 месеца от влизането на закона в сила министърът на транспорта и съобщенията изгражда:

Интелигентната система за управление на обществения транспорт;

клиринговата система за разпределение на приходите от продажба на единни превозни документи между участващите превозвачи. § 3. В 6-месечен срок от изграждането на Интелигентната система за управление на обществения транспорт и клиринговата система за разпределение на приходите от продажба на единни превозни документи между участващите превозвачи:

министърът на транспорта и съобщенията утвърждава Националната транспортна схема;

съществуващите системи за издаване, продажба и проверка на превозни документи се привеждат в оперативна съвместимост с Националната система за единен превозен документ. § 4. В срок до 6 месеца от утвърждаването на Националната транспортна схема възложителите на обществени услуги за превоз на пътници с автомобилен транспорт привеждат в съответствие действащите договори с утвърдените в Националната транспортна схема разписания. § 5. Подзаконовите актове по прилагането на този закон се издават в четиримесечен срок от влизането му в сила. § 6. В Закона за автомобилните превози (обн., ДВ, бр. 82 от 1999 г.; изм., бр. 11 и 45 от 2002 г., бр. 99 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 88, 92, 95, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 85, 92 и 102 от 2006 г., бр. 42, 80 и 109 от 2007 г., бр. 102 от 2008 г., бр. 93 от 2009 г., бр. 41 от 2010 г., бр. 17 от 2011 г., бр. 38, 50, 60, 99 и 103 от 2012 г., бр. 15, 23, 66 и 109 от 2013 г., бр. 11, 60, 98 и 107 от 2014 г., бр. 14, 60, 81 и 100 от 2015 г., бр. 32, 58 и 59 от 2016 г., бр. 9 и 93 от 2017 г., бр. 62, 80 и 105 от 2018 г., бр. 60, 71 и 108 от 2020 г., бр. 21, 22 и 23 от 2021 г.; Решение № 11 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 84 от 2021 г.; изм., бр. 67 и 88 от 2023 г., бр. 41 от 2024 г., бр. 64 и 99 от 2025 г. и бр. 16 от 2026 г.) в чл. 19 ал. 3 се отменя. § 7. В Закона за железопътния транспорт (обн., ДВ, бр. 97 от 2000 г.; изм., бр. 47 и 96 от 2002 г., бр. 70 и 115 от 2004 г., бр. 77 и 88 от 2005 г., бр. 36, 37, 62, 92 и 108 от 2006 г., бр. 22, 35, 74 и 81 от 2009 г., бр. 87 от 2010 г., бр. 47 от 2011 г., бр. 15 и 68 от 2013 г., бр. 17 и 47 от 2015 г., бр. 19 и 58 от 2016 г., бр. 96 и 103 от 2017 г., бр. 17 и 77 от 2018 г., бр. 20 и 62 от 2019 г., бр. 79 от 2020 г., бр. 11 от 2021 г., бр. 81 от 2025 г. и бр. 16 от 2026 г.) се правят следните изменения:

В глава трета „Железопътни превози на пътници и товари. Железопътни превозвачи“ раздел ІV „Задължения за извършване на обществени превозни услуги“ с чл. 52 – 55 се отменя.

В глава пета „Особени правила за договорите за превоз“ раздел III „Отговорност на превозвача и на пътника при договора за превоз на пътници“ с чл. 74 – 78 се отменя.

Членове 139 – 143 се отменят. § 8. В Кодекса на търговското корабоплаване (обн., ДВ, бр. 55 и 56 от 1970 г.; попр., бр. 58 от 1970 г.; изм., бр. 55 от 1975 г., бр. 10 от 1987 г., бр. 30 от 1990 г., бр. 85 от 1998 г., бр. 12 от 2000 г., бр. 41 от 2001 г., бр. 113 от 2002 г., бр. 55 от 2004 г., бр. 42, 77, 87, 94 и 104 от 2005 г., бр. 30, 62 и 108 от 2006 г., бр. 36, 71 и 98 от 2008 г., бр. 12 и 32 от 2009 г., бр. 85 от 2010 г., бр. 92 от 2011 г., бр. 38 и 77 от 2012 г., бр. 15, 28 и 109 от 2013 г., бр. 14 и 52 от 2015 г., бр. 58 от 2016 г., бр. 93 от 2017 г., бр. 28 от 2018 г., бр. 62 от 2019 г., бр. 104 и 108 от 2020 г., бр. 106 от 2023 г., бр. 41 и 70 от 2024 г., бр. 63 от 2025 г. и бр. 13 и 16 от 2026 г.) в чл. 6 ал. 6, 7, 8 и 10 се отменят. § 9. В Закона за гражданското въздухоплаване (oбн., ДВ, бр. 94 от 1972 г.; изм., бр. 30 от 1990 г., бр. 16 от 1997 г., бр. 85 от 1998 г., бр. 12 от 2000 г., бр. 34 и 111 от 2001 г., бр. 52 и 70 от 2004 г., бр. 88 и 102 от 2005 г., бр. 30, 36, 37, 105 и 108 от 2006 г., бр. 10, 41 и 109 от 2007 г., бр. 36, 66 и 67 от 2008 г., бр. 35, 47, 82 и 102 от 2009 г., бр. 63, 73 и 94 от 2010 г., бр. 41, 81 и 99 от 2011 г., бр. 38, 60 и 82 от 2012 г., бр. 15 и 66 от 2013 г., бр. 12, 53 и 98 от 2014 г., бр. 28 и 89 от 2015 г., бр. 15 и 95 от 2016 г., бр. 58 и 96 от 2017 г., бр. 56 от 2018 г., бр. 1 и 62 от 2019 г., бр. 60 от 2020 г., бр. 16 от 2021 г., бр. 102 от 2022 г., бр. 102 от 2023 г., бр. 79 от 2024 г., бр. 87 от 2025 г. и бр. 16 от 2026 г.) се правят следните изменения:

В чл. 50 ал. 4 се отменя.

В чл. 61, ал. 1 думите „органа по чл. 50, ал. 4“ се заменят с „главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“. § 10. Този закон влиза в сила в 14-дневен срок от обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на:

член 51, който влиза в сила 12 месеца след влизането в сила на този закон;

член 91, т. 10 – 13, които влизат в сила от 7 юни 2028 г.;

член 91, т. 6, 7, 14 – 18 и 36, чл. 92, т. 1 и 12 и чл. 94, ал. 5 и 6, които влизат в сила от 4 декември 2029 г. Законът е приет от 51-вото Народно събрание на 19 март 2026 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание. Председател на Народното събрание: Рая Назарян