Чл. 34
Закон за обществения транспорт
Глава третаРаздел Iв сила
Превозвачите, извършващи превоз на пътници с автомобилен транспорт по редовни линии по общата и междуобщинските транспортни схеми ползват автогарите срещу заплащане и автоспирките по изпълнявания маршрут и спазват утвърденото разписание. В населено място:
с една автогара същата се включва като обслужваща по маршрута на редовните линии, имащи спирка в това населено място;
с повече от една автогара общинският съвет определя автогарите, които са начални, междинни и крайни спирки по маршрута на редовните линии, имащи спирка в това населено място;
без автогара общинският съвет определя автоспирките, които са начални, междинни и крайни по маршрута на редовните линии, имащи спирка в това населено място;
в което е изчерпан капацитетът на автогарите по т. 1 и 2, общинският съвет определя автоспирките, които са начални, междинни и крайни по маршрута на редовните линии, имащи спирка в съответното населено място.
Собствениците на автогари допускат срещу заплащане всички превозвачи, извършващи превоз на пътници с автомобилен транспорт по редовни линии по общата и междуобщинските транспортни схеми.
Собствениците на автогари прилагат еднакви критерии спрямо всички превозвачи, извършващи превоз на пътници с автомобилен транспорт по редовни линии по общата и междуобщинските транспортни схеми при определяне размера на цените за преминаване, престой и предоставяне на право за продажба на превозни документи.
Определянето на цените по ал. 3, техният максимален размер и условията, при които се извършва актуализацията на този размер, се определят с методика, издадена от министъра на транспорта и съобщенията въз основа на категоризиране на автогарите. Актуализирането на максималния размер на цените по ал. 3 може да се извършва веднъж годишно.
В населено място, в което има железопътна гара, задължително се изгражда автоспирка или при възможност – автогара, на територията на железопътната гара или в близост до нея.
Кметове на общини изграждат и дават възможност за използване на публично достъпни зарядни станции за бързо зареждане с мощност минимум 22 kW във:
общини с население над 5000 души – минимум една зарядна станция;
общини с население от 10 000 до 100 000 души – минимум три зарядни станции;
градове с население над 100 000 души – минимум 5 зарядни станции;
градове с население над 300 000 души – минимум 10 зарядни станции. Раздел II Достъпност до инфраструктура и услуги при превози с железопътен транспорт