Чл. 2

Член 2

1. Когато продуктите, държани от интервенционна агенция и съхранявани на територията на страна, която не е членка, се продават на предварително определена цена, продажната цена на тези продукти съответства на продажната цена на идентичен продукт в държавата-членка, под чиято юрисдикция попада интервенционната агенция, като тази цена се намалява със сумата на най-малкото възстановяване и се намалява или увеличава с паричните или „за присъединяване“ компенсаторни суми, които биха се прилагали, ако идентичният продукт е бил изнесен за трети страни.

1. Процентът, който следва да се прилага при изчисляването на сумата на най-ниското възстановяване и на паричните и „за присъединяване“ компенсаторни суми, посочени в параграф 1, е този, който е приложим в деня на сключването на договора за продажба.

Въпреки това, ако в деня на сключване на договора купувачът представи сертификат за предварително фиксиране на възстановяването, процентът, който се прилага при изчисляването на най-ниското възстановяване, е този, валиден в деня на предварителното фиксиране. Когато се прилага предходната алинея, денят на сключване на договора се счита за ден на приключване на митническите формалности по износа. Чрез дерогация от член 9, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 193/75, интервенционната агенция нанася необходимите отбелязвания и заверява сертификата.

1. В случай, че купувачът представи доказателство в срок от шест месеца, считано от датата на сключване на договора за продажба, че закупените продукти са пуснати в свободно обращение в трета страна, където са били съхранявани или в друга трета страна, разликата между сумата на възстановяването, приложимо за третата страна, където продуктите са били пуснати в свободно обращение, и сумата на най-малкото възстановяване се приспадат от продажната цена, посочена в параграф 1.

Доказателството, посочено в предходната алинея, се представя в съответствие с разпоредбите на член 11 от Регламент (ЕИО) № 192/75.