Чл. 4

Регламент (EO) № 718/1999 на Съвета от 29 март 1999 година относно политиката за капацитета на флотите на Общността с оглед насърчаване на транспорта по вътрешните водни пътища

Регламент

Член 4

  1. Плавателните съдове, обхванати от настоящия регламент, които са новопостроени, внесени от трета държава или които напускат водните пътища по член 2, параграф 2, букви а), б) или в), могат да се пускат в експлоатация при условие (така нареченото правило „старо за ново“) че собственикът:

— или бракува без премия за бракуване тонаж, отговарящ на коефициента между стар тонаж и нов тонаж, определен от Комисията, — или внесе във Фонда, към който принадлежи неговият нов плавателен съд, в избран от него Фонд по реда на член 5, параграф 2, специална вноска, изчислена въз основа на гореспоменатия коефициент; или внесе във фонда разликата между тонажа на новия съд и бракувания тонаж в случаите, когато бракуваният тонаж е по-малък от определения от коефициента.

  1. Коефициентът може да варира за различните сектори на пазара: сухотоварни кораби, танкери и тласкачи.

Коефициентът трябва постоянно да се намалява, за да достигне поетапно и възможно най-бързо до нулево равнище не по-късно от 29 април 2003 г. В момента, когато коефициентът стигне нула, режимът се трансформира в резервен механизъм, който може да се задейства отново само в случай на сериозно сътресение на пазара, съгласно член 6.

  1. Правото на избор между заплащане на специалната вноска или бракуване на стар тонаж може да се упражни от собственика на плавателния съд:

— или към момента на реалното възлагане на строителството на нов плавателен съд или при подаване на заявка за внос, при условие че плавателният съд е въведен в експлоатация в рамките на следващите дванадесет месеца, — или към момента на въвеждане в експлоатация на новия или на внесения плавателен съд. Избраният момент трябва да се заяви при възлагане на строителството или подаване на заявката за внос на плавателния съд. Плавателните съдове, предназначени за бракуване като компенсация на новия тонаж, трябва да бъдат бракувани преди въвеждането в експлоатация на новия плавателен съд. Собствениците на плавателни съдове, които са бракували повече от необходимия тонаж, нямат право на допълнителна финансова компенсация за бракуваното в излишък. Всяка заинтересована държава-членка може да разреши да се считат за бракувани плавателни съдове, които са окончателно изтеглени от пазара с цел да се използват за други цели, различни от превоз на товари, като кораби с хуманитарно предназначение, кораби-музеи, кораби, предназначени за развиващи се страни извън Европейския континент или плавателни съдове, предоставени на разположение на организации с нестопанска цел. Държавата-членка уведомява Комисията за това свое разрешение, която, от своя страна, уведомява останалите заинтересовани държави-членки.

  1. Когато става въпрос за тласкачи, понятието „тонаж“ се заменя с „тласкаща сила“.
  1. Условията, определени в параграф 1, се прилагат също и при увеличаване на капацитета в резултат на увеличаване на дължината на плавателните съдове или при замяна на двигателите на тласкачите.
  1. След консултиране с държавите-членки и организациите, които представляват превозвачите от транспорта по вътрешни водни пътища на общностно равнище, Комисията може да изключи специализираните плавателни съдове от приложното поле на параграф 1.

Специализираните плавателни съдове трябва да бъдат специално и технически предназначени за превоз на един-единствен вид товари и технически да не могат да бъдат пригодени за превозване на други товари; трябва да бъде невъзможно този единствен вид товари да бъде превозван с плавателни съдове, които не разполагат със специални технически инсталации и техните собственици трябва писмено да се задължат да не превозват никакви други товари, докато се прилага правилото „старо за ново“.

Практика по чл. 4

0 решения, 0 цитирания

Няма налични съдебни препратки за избрания филтър.