Чл. 6

Член 6 Основания за отказ за приемане

1. На следните граждани на трети държави или лица без гражданство се отказва приемане съгласно настоящия регламент:

a) лица, за които компетентните органи на държавата, в която са установили своето пребиваване, са признали, че имат правата и задълженията, произтичащи от гражданството на тази държава, или равностойни права и задължения; б) лица, за които има сериозни основания да се смята, че са: i) извършили престъпление срещу мира, военно престъпление или престъпление срещу човечеството по смисъла на международните актове, съдържащи разпоредби относно тези престъпления; ii) извършили тежко престъпление; iii) признати за виновни в извършването на деяния, които противоречат на целите и принципите на ООН, уредени в преамбюла и в членове 1 и 2 от Устава на Организацията на обединените нации; в) лица, за които има сериозни основания да се смята, че представляват заплаха за обществото, обществения ред, сигурността или общественото здраве на държавата членка, която разглежда досието по приемането; г) лица, за които в Шенгенската информационна система или в национална база данни на държава членка е регистриран сигнал за отказ за влизане; д) лица, на които е предоставена международна закрила от страна на държавите членки или хуманитарен статут съгласно националното право, както е посочено в член 2, точка 3, буква в); е) лица, на които през трите години преди приемането държава членка е отказала приемане съгласно буква в) или г) от настоящата алинея. Буква б) от първа алинея се прилага и за лицата, които подбуждат към престъпленията или деянията, посочени в нея, или които участват в тяхното извършване под каквато и да било друга форма.

1. На следните граждани на трети държави или лица без гражданство може да се откаже приемане:

a) лица, които през трите години преди приемането не са дали или са оттеглили своето съгласие да бъдат приети в конкретна държава членка, както е посочено в член 7, при условие че са били информирани за последиците от такова оттегляне в съответствие с член 9, параграф 4, буква б); б) лица, извършили едно или няколко престъпления, непопадащи в обхвата на параграф 1, първа алинея, буква б), които се наказват с максимална присъда от най-малко една година лишаване от свобода, ако са извършени в държавата членка, разглеждаща досието по приемането, освен ако наказателното преследване или изпълнението на наказанието бъдат погасени по давност или в случай на присъда за такова престъпление, ако вписването, отнасящо се за тази присъда, бъде заличено от националния регистър за съдимост в съответствие с правото на държавата членка, разглеждаща досието по приемането; в) лица, които отказват да участват в програма за ориентация преди заминаването, посочена в член 9, параграф 22; г) лица, на които държавата членка не може да предостави подходящата подкрепа, от която лицето се нуждае поради уязвимостта си.

1. Основанията, предвидени в настоящия член, се прилагат, при условие че това се прави без дискриминация, основана, наред с другото, на признаци като пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация.