Чл. 11

Член 11 Погасителна давност

1. Държавите членки вземат необходимите мерки, за да предвидят давностен срок, който позволява извършването на разследване, наказателно преследване, съдебно производство и постановяване на присъда за престъпленията, посочени в членове 3 и 4, достатъчно време след извършването на престъпленията, за да се противодейства ефективно на тези престъпления.

Държавите членки вземат необходимите мерки, за да предвидят давностен срок, който позволява изпълнението на наказанията, наложени с окончателна присъда за престъпленията по член 3 или 4, или достатъчен срок след тази присъда.

1. Давностният срок по параграф 1, първа алинея е със следната продължителност:

а) най-малко десет години от извършването на престъпление, наказуемо с лишаване от свобода за максимален срок от поне десет години; б) най-малко пет години от извършването на престъпление, наказуемо с лишаване от свобода за максимален срок от поне пет години; в) най-малко три години от извършването на престъпление, наказуемо с лишаване от свобода за максимален срок от поне три години.

1. Давностният срок по параграф 1, втора алинея е със следната продължителност:

а) най-малко десет години от датата, на която е постановена окончателната присъда, в следните случаи: i) наказание лишаване от свобода за повече от пет години или, като алтернатива ii) наказание лишаване от свобода за престъпление, наказуемо с лишаване от свобода за максимален срок от поне десет години; б) най-малко пет години от датата, на която е постановена окончателната присъда, в следните случаи: i) наказание лишаване от свобода за повече от една година или, като алтернатива ii) наказание лишаване от свобода за престъпление, наказуемо с лишаване от свобода за максимален срок от поне пет години; и в) най-малко три години от датата, на която е постановена окончателната присъда, в следните случаи: i) наказание лишаване от свобода до една година или, като алтернатива ii) наказание лишаване от свобода за престъпление, наказуемо с лишаване от свобода за максимален срок от поне три години.

1. Чрез дерогация от параграфи 2 и 3 държавите членки могат да предвидят давностен срок, който е по-кратък от десет години, но не по-кратък от пет години, при условие че този срок може да бъде прекъснат или спрян при наличие на определени действия.