Чл. 1

Член 1 Предмет и приложно поле

1. Настоящата директива установява хармонизирани правила за адекватен и бърз обмен на информация между компетентните правоприлагащи органи за целите на предотвратяването, разкриването или разследването на престъпления.

По-специално настоящата директива установява правила относно: а) исканията за информация, подадени до единните звена за контакт, създадени или определени от държавите членки, и по-специално относно съдържанието на тези искания, предоставянето на информация въз основа на такива искания, работните езици на единните звена за контакт, задължителните срокове за предоставяне на исканата информация и основанията за отказ на такива искания; б) предоставянето от държава членка по собствена инициатива на съответната информация на единните звена за контакт или на компетентните правоприлагащи органи на други държави членки, и по-специално относно ситуациите и начина, по който тази информация трябва да бъде предоставена; в) канала за комуникация по подразбиране, който да се използва за целия обмен на информация съгласно настоящата директива, и информацията, която се предоставя на единните звена за контакт във връзка с прекия обмен на информация между компетентните правоприлагащи органи; г) създаването или определянето и организацията, задачите, състава и компетентността на единното звено за контакт на всяка държава членка, включително относно въвеждането и функционирането на единна електронна деловодна система за изпълнението на техните задачи съгласно настоящата директива;

1. Настоящата директива не се прилага за обмена на информация между компетентните правоприлагащи органи за целите на предотвратяването, разкриването или разследването на престъпления, които са специално уредени в други законодателни актове на Съюза. Без да се засягат задълженията им съгласно настоящата директива и други правни актове на Съюза, държавите членки могат да приемат или да запазят в сила разпоредби, които улесняват в още по-голяма степен обмена на информация с компетентните правоприлагащи органи на други държави членки с оглед на предотвратяването, разкриването или разследването на престъпления, включително чрез двустранни или многостранни договорености.
2. Настоящата директива не налага задължение на държавите членки:

а) да получават информация посредством принудителни мерки; б) да съхраняват информация с единствената цел да я предоставят на компетентните правоприлагащи органи на други държави членки; в) да предоставят информация на компетентните правоприлагащи органи на други държави членки, която да се използва като доказателство в съдебни производства.

1. Настоящата директива не установява право на използване на информацията, предоставена в съответствие с настоящата директива, като доказателство в съдебни производства. Държавата членка, която предоставя информацията, може да даде съгласието си тя да бъде използвана като доказателство в съдебни производства.