Чл. 2

Член 2 Определения За целите на настоящата директива: 1) „компетентен правоприлагащ орган“ означава всеки полицейски, митнически или друг орган на държавите членки, който съгласно националното право е компетентен да упражнява правомощия и да предприема принудителни мерки за целите на предотвратяването, разкриването или разследването на престъпления, или всеки орган, който участва в съвместни структури, създадени между две или повече държави членки с цел предотвратяване, разкриване или разследване на престъпления, но изключва агенциите или звената, които се занимават основно с въпроси на националната сигурност, и служителите за връзка, командировани съгласно член 47 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген; 2) „определен правоприлагащ орган“ означава компетентен правоприлагащ орган, който е оправомощен да подава искания за информация до единните звена за контакт на други държави членки в съответствие с член 4, параграф 1; 3) „тежко престъпление“ означава всяко от следните деяния: а) престъпление, посочено в член 2, параграф 2 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета (28); б) престъпление, посочено в член 3, параграф 1 или параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/794; 4) „информация“ означава всяко съдържание, отнасящо се до едно или повече физически или юридически лица, факти или обстоятелства от значение за компетентните правоприлагащи органи за целите на изпълнението на техните задачи съгласно националното право за предотвратяването, разкриването или разследването на престъпления, включително събирането на разузнавателни данни за престъпността; 5) „налична информация“ означава пряко достъпна информация и непряко достъпна информация; 6) „пряко достъпна информация“ означава информация, съхранявана в база данни, до която единното звено за контакт или компетентният правоприлагащ орган на държавата членка, от която се иска информация, има пряк достъп; 7) „непряко достъпна информация“ означава информация, която единно звено за контакт или компетентен правоприлагащ орган на държавата членка, от която се иска информация, може да получи от други публични органи или от частноправни субекти, установени в тази държава членка, когато това е допустимо по националното право и в съответствие с него, без да се прилагат принудителни мерки; 8) „лични данни“ означава лични данни съгласно определението в член 3, точка 1 от Директива (ЕС) 2016/680.