Чл. 45

Чл. 45.Методите за анализ на пчелния мед са описани вприложение № 9.

Допълнителни разпоредби § 1. По смисъла на тази наредба:

1. "Аналитична проба" е количеството материал, приготвено за анализ от лабораторната проба чрез отделяне на частта от продукта, която ще се анализира за определяне съдържанието на остатъчни вещества от пестициди и след това смесва, стрива и фино раздробява и други, с цел отделяне на аналитичните части.
2. "Аналитична част" е представително количество материал, отделено от аналитичната проба, в количество, необходимо за извършване на определянето на съдържанието на остатъчни вещества от пестициди.
3. "Бързоразвалящи се храни" са храни, които след кратък период от време могат да представляват непосредствена опасност за човешкото здраве и след крайната дата на "срока на годност" не отговарят на изискванията за безопасност в съответствие счл. 14, параграфи 2 - 5 от Регламент (ЕО) № 178/2002.
4. "Вземане на проби" е дейността по събиране и приготвяне на пробите.
5. "Двойна лабораторна проба" е пробата, която постъпва в лабораторията за лабораторно изпитване; тя представлява средната проба, разделена на две равни части; всяка част е в минималното количество, необходимо за лабораторното изпитване, определено вприложение № 1.
6. "Единица" е най-малката частица в една партида, която трябва да се отдели, за да се образува цяла или част от първична (точкова) проба за определяне съдържанието на остатъчни вещества от пестициди.
7. "Инструмент за вземане на проби" е:

а) инструмент, като лопатка, черпак, сонда, нож или вилица, използвани за вземане на една единица от партида храна в насипно състояние или в големи опаковки (като бидони, пити и др.), или на единици месо или птиче месо, които са с размери, по-големи от необходимото за образуване на първична (точкова) проба; б) инструмент като съд за разбъркване, който се използва за приготвяне на лабораторна проба от общата (съставната) проба или за приготвяне на аналитична част от аналитичната проба; в) специфични инструменти, описани в ISO и IDF стандарти; г) по отношение на някои храни в насипно състояние като инструмент за вземане на проби се приемат ръцете на длъжностното лице, което взема проби.

1. "Лабораторна проба" е представително количество от изследваната за съдържание на остатъчни вещества от пестициди храна, отделено от общата (съставната) проба и изпратено в лабораторията за анализ.
2. "Независими транспортни услуги" са транспортни услуги, извършвани от юридически лица, които не са свързани лица по смисъла на§ 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодексс бизнес оператора, който произвежда, преработва и/или дистрибутира храната, от която е взета пробата, и/или има частен интерес от резултата от извършеното лабораторно изпитване.
3. "Обща проба" е част от партида, подбрана от общата съвкупност на храната; тя се състои от отделни точкови проби, представляващи потребителски опаковки или представителни количества при непакетираните храни, уточнени като единица мярка за съответните видове храни (брой, маса, обем, екземпляри).
4. "Обща (съставна) проба" е количеството от изследваната за съдържание на остатъчни вещества от пестициди храна, с изключение на месо и птиче месо, получено чрез събиране и добро размесване на първичните (точковите) проби, взети от партидата. За месо и птиче месо първичните (точковите) проби се считат за обща (съставна) проба.
5. "Партида" е определено по маса (брой) количество от храна, доставена по едно и също време, за която представителят на компетентния орган на официалния контрол съгласноЗакона за хранитее установил наличие на едни и същи характеристики за произход, вид, опаковка, маркировка, производител, пакетиращо предприятие, доставчик и др.
6. "Проба" е определено количество храна (брой опаковки, маса, обем, екземпляри), подбрано от партидата и предназначено за извършване на лабораторни изпитвания по реда на глава IV отРегламент (ЕС) 2017/625.
7. "Проба за определяне съдържанието на остатъчни вещества от пестициди във или върху храни" е една или повече единици на изследвания продукт, подбрани от една партида, или част от изследвания продукт, избрана от едно по-голямо количество от продукта. Тя следва да бъде представителна за партидата, общата (съставната) проба, животното и други по отношение на съдържанието на остатъчни вещества от пестициди и не непременно и за други показатели за контрол.
8. "Първична (точкова) проба" е една или повече единици на изследваната за съдържание на остатъчни вещества от пестициди храна, взети еднократно от избрани места на партидата.
9. "Размер (големина) на партидата" е количеството и, изразено чрез масата (обема) на храната при непакетирани храни или брой единични потребителски или транспортни опаковки при пакетираните храни.
10. "Размер на пробата" е броят на единиците или количеството храна, от което се състои пробата за определяне съдържанието на остатъчни вещества от пестициди във или върху храни.
11. "Средна проба" е част от обща проба, взета след подходящо смесване, размесване, разбъркване или хомогенизиране; тя отразява обективно състоянието на цялата партида; при нехомогенна продукция средната проба отразява пропорционално съотношенията на съставните и части.
12. "Съмнителна партида" е партида, за която има причина да се предполага, че съдържа остатъчни вещества от пестициди в количества над максимално допустимите.
13. "Точкова проба" е количество или съставна единица, взето/взета от едно място от партидата или подпартидата, което е избрано на случаен принцип.

§ 2. С тази наредба се въвеждат изискванията наДиректива 2002/63/ЕОна Комисията от 11 юли 2002 г. за определяне на методи на Общността за вземане на проби за официалния контрол на остатъци от пестициди във и върху продукти от растителен и животински произход и за отмяна на Директива 79/700/ЕИО (ОВ, специално българско издание, глава 03, том 43).

Заключителни разпоредби § 3. Наредбата се издава на основаниечл. 50, ал. 3 от Закона за управление на агрохранителната верига.

§ 4.Наредба № 7 от 2020 г. за условията и реда за вземане на проби и лабораторно изпитване на храни(ДВ, бр. 89 от 2020 г.),Наредба № 5 от 2020 г. за здравните изисквания към животните, от които се добиват храни(ДВ, бр. 87 от 2020 г.) иНаредба № 48 от 11 ноември 2003 г. за реда и начините за вземане на проби и използваните методи за анализ на пчелния мед(ДВ, бр. 103 от 2003 г.) се отменят.

§ 5. Наредбата влиза в сила в 14-дневен срок от деня на обнародването и в "Държавен вестник".

Приложение № 1 къмчл. 7, ал. 3

Приложение № 2 къмчл. 7, ал. 5, т. 1 Изисквания към техниката на вземане на проби от храни

1. Точкови проби от течни хомогенни храни или течни хетерогенни маси, вкл. такива, образуващи емулсии (мляко, боза, растителни масла, емулсионни напитки и др.), се вземат след хомогенизиране на течността чрез многократно разбъркване и/или разклащане на съда.
2. Точкови проби от храни с твърда, полутвърда, пастообразна или мажеща се консистенция се вземат от различни нива, най-малко от 10 места на опаковката (на повърхността, във вътрешността, около дъното и стените), с подходящ инструментариум.
3. Точкови проби от храни с прахообразна, гранулоподобна или зърнеста консистенция и/или в насипно състояние се вземат по начина, описан в т. 2.
4. Точкови проби от плодове и зеленчуци, както и от яйца се вземат като отделни бройки (екземпляри) от различни места на транспортната опаковка.
5. Точкови проби от храни с нееднородна, нехомогенна консистенция (готови ястия, туршии и др.) се вземат по начина, описан в т. 2, като в общата, средната и в пробата за лабораторно изпитване се запазват съотношения на компонентите, аналогични на съотношенията им в храната.
6. Проби от храни, разфасовани на дребно или опаковани в неделими херметични или други потребителски опаковки (до 2 kg), се вземат цели, без да се нарушава целостта на разфасовката, екземпляра или потребителската опаковка.
7. Точкови проби от храни в опаковки с тегло над 2 kg се вземат по съответния начин, посочен в т. 1 - 6, в количествата поприложение № 1, като опаковките се отварят на място. Когато храните са поставени в херметични опаковки и са обработени термично, за извършване на микробиологично изпитване се взема цялата опаковка, без да се нарушава нейната цялост.

Приложение № 3 къмчл. 8, ал. 1 Изисквания към приборите, съдовете и инструментите за вземане на проби от храни Приборите, инструментите и съдовете, които се използват при вземане на проби от храни, трябва да отговарят на следните условия:

1. Да са изработени от инертни в химическо отношение материали с антикорозионни свойства, устойчиви на въздействието на киселини, основи, алкохоли, дезинфекционни средства и други химически вещества, както и на високи и ниски температури.
2. Да не отделят вещества, влияещи върху химическия състав на храната, действащи антисептично или променящи органолептичните показатели на храната.
3. Да осигуряват условия на съхранение, аналогични на изискващите се за конкретния вид храна, и да изолират от допълнителни физични, химични и механични влияния - въздух, светлина, влажност, температура и др.
4. Да не създават условия за допълнително размножаване на бактерии, микроскопични гъбички и други и за продукция на техни токсини.
5. Да изолират храната в достатъчна степен от възможности за вторично биологично и химично замърсяване.
6. Да са здрави и да осигуряват запазването на целостта на пробата, както и да не допускат евентуалното и изтичане, разсипване и разливане.
7. Да са свободни от механични замърсявания, добре подсушени, а в зависимост от предназначението на пробата - химически чисти или стерилни.

Приложение № 4 къмчл. 30, ал. 3

Приложение № 5 къмчл. 30, ал. 4 Забележки:

1. Таблицата се отнася за произволно взети проби.

2.Когато броят първични (точкови) проби, посочен в таблицата, е повече от около 10 %от единиците в цялата партида, броят на взетите първични (точкови) проби може да бъде по-малък и трябва да бъде изчислен, както следва: n=n0/((1 + (n0- 1))/N), където: nе минималният брой от първични (точкови) проби, които трябва да се вземат; n0- броят на първичните (точковите) проби, посочен в таблицата; N- броят единици, които могат да дадат първична (точкова) проба, в една партида.

1. Когато се вземе една-единствена първична (точкова) проба, вероятността за откриване на несъответствие е подобна на разпространеността на несъответстващи остатъчни вещества от пестициди.
2. За точна или алтернативна вероятност или за различна разпространеност на несъответствие броят проби, който трябва да се вземе, може да се изчисли от:

1 -p= (1-i)n, където: pе вероятността; i -разпространеността на несъответстващи остатъчни вещества от пестициди в партидата (и двете изразени като деления, не като проценти); n- броят на пробите.

Приложение № 6 къмчл. 30, ал. 7 (1) Класификация на EС на храните: продукти от растителен и животински произход, обхванати от приложение I къмРегламент (ЕО) № 396/2005.

Приложение № 7 къмчл. 31, ал. 3 (1) Класификация на ЕС на храните: продукти от растителен и животински произход, обхванати от приложение I къмРегламент (ЕО) № 396/2005. (2) По-малка лабораторна проба може да се вземе от продукт с изключително висока икономическа стойност, но причината това да се направи трябва да бъде отбелязана в дневника за проби.

Приложение № 8 къмчл. 31, ал. 3 (1) Класификация на ЕС на храните: продукти от растителен и животински произход, обхванати от приложение I къмРегламент (ЕО) № 396/2005.

Приложение № 9 къмчл. 45 Методи за анализ

1. Органолептично изпитване

Органолептичната преценка се извършва по показателите, посочени вНаредбата за изискванията към пчелния мед, предназначен за консумация от човека, почл. 5 от Закона за храните. За определяне на бистротата и цвета се вземат 5 - 10 g мед в епруветка от безцветно стъкло с диаметър 16 mm и се наблюдава на дневна светлина срещу бял фон. Кристализиралият мед се втечнява на водна баня при температура до 50 °С. Вкусът, мирисът и ароматът се определят чрез дегустация. Консистенцията, кристализацията и наличието на механични примеси се определят визуално.

1. Метод за определяне на съдържанието на захари

2.1. Същност на метода Съдържанието на глюкоза, фруктоза и захароза се определя чрез високоефективна течна хроматография. Като детектор се използва диференциален рефрактометър. Идентифицирането на пиковете и количеството на индивидуалните въглехидрати се определя чрез съпоставяне с външни стандарти на съответните захари. 2.2. Апаратура Мерителни колби с вместимост 100 сm3, бехерови чаши с вместимост 100 cm3, пипети от 25 сm3, мембранен филтър за водни разтвори с размер на порите 0,45 mm, пластмасови спринцовки, виалки за пробите и стандартните разтвори. Апарат за високоефективна течна хроматография, състоящ се от помпа, детектор - диференциален рефрактометър, колонка с аминомодифициран силикагел (аминоколонка) с диаметър 4,6 mm и дължина 250 mm, интегратор. 2.3. Реактиви Прясно дестилирана вода, метанол и ацетонитрил за високоефективна течна хроматография, стандарти - фруктоза, глюкоза и захароза. 80 % разтвор на ацетонитрил - смесват се ацетонитрил и дестилирана вода в съотношение 80:20 (v/v). 2.4. Процедура 2.4.1. Приготвяне на стандартните разтвори 2,000 g фруктоза, 1,500 g глюкоза и 0,250 g захароза се разтварят в около 40 сm3дестилирана вода и се прехвърлят количествено в мерителна колба с вместимост 100 cm3, съдържаща 25 cm3метанол. Допълва се до марката с дестилирана вода. Стандартният разтвор е стабилен 4 седмици в хладилник и 6 месеца във фризер. Трябва да се отчете обстоятелството, че глюкозата кристализира с една молекула вода. 2.4.2. Подготовка на пробата Претеглят се 5 g мед в бехерова чаша и се разтварят в 40 сm3дестилирана вода. Разтворът се прехвърля количествено в мерителна колба с вместимост 100 сm3, съдържаща 25 сm3метанол. Допълва се с вода до марката. Част от разтвора се филтрува през мембранен филтър посредством спринцовка и се съхранява както стандартните разтвори на захари. 2.4.3. Високоефективна течна хроматография Условия на хроматографията: подвижна фаза - 80-процентен разтвор на ацетонитрил, скорост на елуиране - 1,3 ml/min, обем на пробата - 10 ml. Хроматографското разделяне на захарите се извършва до елуирането на всичките индивидуални въглехидрати, които имат по-големи времена на задържане от фруктозата, глюкозата и захарозата. 2.5. Изчисление на резултатите Пиковете на фруктозата, глюкозата и захарозата се идентифицират чрез сравнение с времената на задържане на стандартните захари. Количествата имWв g/100 g (%) се изчисляват по следната формула: където: A1е площта или височината на пика на дадения въглехидрат в пробата; А2 -площта или височината на пика на съответния въглехидрат в стандарта; V1- общият обем на пробата в ml; V2- общият обем на стандартния разтвор в ml; m1- количеството на съответния въглехидрат в общия обем на стандартния разтвор в g; m0 -количеството на пробата в g.

1. Метод за определяне на водното съдържание

3.1. Същност на метода Методът се базира на връзката между коефициента на рефракция и водното съдържание на меда. Таблицата за връзката е съставена чрез определяне на коефициента на рефракция и на водното съдържание чрез сушене под вакуум на едни и същи проби мед. 3.2. Апаратура Рефрактометър "Аббе" или друг вид рефрактометър, който може да се термостатира. Рефрактометърът се сверява (настройва) периодично с дестилирана вода или вещество с познат коефициент на рефракция. Коефициентът на рефракция на дестилираната вода при температура 20 °С е 1,3330. Ултратермостат с водна баня. 3.3. Подготовка на пробата Течният мед се хомогенизира добре. Кристализиралият мед се втечнява в херметически затворен съд до разтваряне на всички кристали на водна баня при температура 50 °С и се хомогенизира. 3.4. Процедура Проверява се дали призмите на рефрактометъра са чисти и сухи. Върху призмите се поставя една капка мед и след две минути се отчита рефракционният коефициент при температура 20 °С. При липса на ултратермостат, когато определянето се извършва при температура, по-висока или по-ниска от температура 20 °С, коефициентът на пречупване съответно се увеличава или намалява с 0,00023 за всеки градус. 3.5. Отчитане на водното съдържание Водното съдържание се отчита по таблицата:

1. Метод за определяне на неразтворими примеси във вода

4.1. Същност на метода Неразтворимите примеси се събират върху стъклен филтър, промиват се, сушат се и се претеглят. 4.2. Апаратура Аналитична везна с точност 0,1 mg, стъклени филтри с размери на порите 15 - 40 mm, сушилня при температура 135 °С, ексикатор, бехерови чаши, епруветки. 4.3. Реактиви 1 % разтвор на флороглуцин в етанол. 4.4. Процедура Претеглят се около 20 g мед и се разтварят в около 200 сm3вода, при температура 80 °С. Стъкленият филтър се суши и претегля. Разтворът на мед се филтрува през филтъра и се промива с гореща вода за отстраняване на захарите. Отсъствието на захари във филтрата се установява, като в епруветка към порция филтрат се добавя малко еднопроцентен разтвор на флороглуцинол в етанол, разбърква се и се добавят няколко капки концентрирана сярна киселина по стената на епруветката. В присъствие на захари се наблюдава оцветяване на граничната повърхност. Филтърът с примесите се суши 1 час при температура 135 °С. Охлажда се в ексикатор и се претегля. Филтърът отново се суши в продължение на 30 min до постоянно тегло. 4.5. Изчисляване на резултатите Количеството на неразтворимите примесиWв g/100 g се изчислява по формулата: където: mе масата на изсушените неразтворими примеси; m1-масата на взетата проба мед.

1. Метод за определяне на електропроводимостта

5.1. Същност на метода Определянето на електропроводимостта се базира на измерване на електрическото съпротивление на воден разтвор на мед. Електропроводимостта представлява реципрочната стойност на електрическото съпротивление. 5.2. Апаратура Кондуктометър с клетка за електропроводимост, термометър с точност 0,1 °С, водна баня, мерителни колби с вместимост 100 ml и 1000 ml, бехерови чаши с висока форма. 5.3. Реактиви Прясно дестилирана вода. 0,1 М разтвор на калиев хлорид (КСl) : 7,4557 g изсушен при температура 130 °С се разтварят около 100 ml в прясно дестилирана вода, прехвърля се в мерителна колба с вместимост 1000 ml и се допълва до мярката с дестилирана вода. Разтворът се приготвя в деня на използването. 5.4. Процедура 5.4.1. Определяне на константата на клетката - извършва се периодично В чаша се поставят 40 ml от разтвора на калиевия хлорид, клетката се свързва с кондуктометъра, изплаква се с разтвора и се потопява в разтвора заедно с термометър. След темпериране при температура 20 °С се измерва електропроводимостта на този разтвор в mS. За да се избегнат поляризационни ефекти, измерването се извършва колкото е възможно по-бързо. КонстантатаКна клетката се определя по формулата: където: Ке константата на клетката в cm-1, G- измерената електропроводимост в mS; 11,691 -сумата от стойностите на електропроводимостите на прясно дестилираната вода и на 0,1 М разтвор на калиевия хлорид в mS/cm при температура 20 °С. След измерването клетката се промива с дестилирана вода. Когато не се използва, клетката се съхранява пълна с дестилирана вода, за да се избегне стареенето на електродите. 5.4.2. Подготовка на разтвора на пробата Претегля се такова количество мед, което е еквивалентно на 20,0 g сухо вещество, и се разтваря в дестилирана вода. Разтворът се прехвърля количествено вмерителна колба с вместимост 100 ml и се допълва до мярката с дестилирана вода. 40 mlот разтвора се поставят в чашка и се темперират при 20 °С. Клетката се промива с останалата част от разтвора и се потопява в темперирания разтвор. Отчита се колкото е възможно по-бързо електропроводимостта с кондуктометъра. Ако измерването се извършва при друга температура, за всеки градус над температура 20 °С се изваждат3,2 % от измерената стойност и за всеки градус под температура 20 °С се добавят 3,2 %. 5.4.3. Изчисляване на резултатите Електропроводимостта се изчислява по следната формула: SH= K x G, където: SHе електропроводимостта на разтвора на мед в mS/cm; К- константата на клетката; G- измерената електропроводимост в mS.

1. Методи за определяне на свободната киселинност

6.1. Метод за определяне на свободната киселинност чрез титруване с основа при индикатор фенолфталеин 6.1.1. Същност на метода Свободните киселини в разтвор на мед във вода се титруват с натриева основа и еквивалентният пункт се установява с индикатор фенолфталеин. 6.1.2. Апаратура Бюрети от 10 ml, чаши с вместимост 100 ml. 6.1.3. Реактиви 0,1 М разтвор на натриева основа, свободна от карбонати 1 % разтвор на фенолфталеин в етанол Дестилирана вода, от която въглеродният диоксид е отстранен чрез кипене преди употребата. 6.1.4. Процедура Претеглят се 10 g мед и се разтварят в 50 ml дестилирана вода. Добавят се 4 - 5 капки 1 % разтвор на фенолфталеин и се титрува с 0,1 М разтвор на натриева основа до появата на розово оцветяване, което се задържа 10 - 20 s. Титруването трябва да се извърши за не повече от две минути. 6.1.5. Изчисляване на резултатите Свободната киселинност в милиеквивалента/kg е равна на изразходваните при титруването милилитри 0,1 М натриева основа x 10. 6.2. Метод за определяне на свободната киселинност чрез титруване с основа до рН 8,30 6.2.1. Същност на метода Свободните киселини в разтвор на мед във вода се титруват с натриева основа до достигане на рН на разтвора 8,30. 6.2.2. Апаратура рН метър с точност до 0,01, магнитна бъркалка, бюрети с вместимост 10 ml или автоматичен титратор, чаши с вместимост 250 ml. 6.2.3. Реактиви 0,1 М разтвор на натриева основа, свободна от карбонати. Дестилирана вода, свободна от въглероден диоксид. 6.2.4. Процедура В чаша с вместимост 250 ml се разтварят 10 g мед в 75 ml дестилирана вода, разбърква се с магнитната бъркалка и електродите на рН метъра се потопяват в разтвора. Титрува се с 0,1 М разтвор на натриева основа дорН 8,30. Титруването трябва да се извърши за не повече от две минути. 6.2.5. Изчисляване на резултатите Резултатите се изчисляват по начина, описан в метод 6.1.

1. Метод за определяне на диастазната активност

7.1. Същност на метода Методът се основава на определяне на количеството на разложеното нишесте при определени условия от диастазата в меда. През определени интервали се отчита интензитетът на синьо оцветените разтвори, които неразложеното нишесте в инкубационния разтвор дава с разтвор на йод. Построява се графикът на зависимостта между времето и намаляващата екстинкция (оптична плътност) на сините разтвори. По графиката се определя времетоtx, необходимо за достигане на екстинкция със стойност 0,235. Диастазното число се изчислява чрез разделяне на 300 сtx. 7.2. Апаратура Апаратурата трябва да е чиста от детергенти! Водна баня, спектрофотометър, часовник, рН метър, електрическа сушилня, мерителни колби, ерленмайерови колби, чаши, епруветки, пипети. 7.3. Реактиви Разтвор на натриев хлорид: разтварят се 2,9 g натриев хлорид във вода и се долива до 100 ml. Ацетатен буферен разтвор с рН 5,3: разтварят се 43,5 g натриев ацетат (CH3СООNa.3H2O) в дестилирана вода, довежда се рН на разтвора до 5,3 с ледена оцетна киселина и се долива до 250 ml. Разтвор на нишесте Определяне на сухото вещество в нишестето Претеглят се около 2 g въздушно сухо нишесте в часовниково стъкло и се суши 90 min при температура 130 °С. Охлажда се в ексикатор и се претегля отново. Приготвяне на разтвор на нишесте В ерленмайерова колба с вместимост 250 ml се претегля количество нишесте, еквивалентно на 2,000 g безводно нишесте. Добавят се 90 ml вода и се разбърква чрез разклащане. Бързо се нагрява до кипене при постоянно разбъркване и се кипи умерено 3 min. Горещият разтвор се прехвърля в мерителна колба с вместимост 100 ml. Охлажда се бързо до стайна температура на течаща вода, допълва се с вода до марката и се разбърква добре. Разтворът се приготвя в деня на използването му. Използва се само разтворимо нишесте, даващо бистри сини разтвори с йода. Основен разтвор на йод Разтварят се 11,0 g йод и 22,0 g калиев йодид в 30 - 40 ml вода и се разрежда до 500 ml. Основният разтвор може да се съхранява около една година в затворен, тъмно оцветен съд. Разреден разтвор на йод Разтварят се 20,0 g калиев йодид във вода, добавят се 2 ml от основния разтвор на йод и се разрежда до 500 ml. Този разреден разтвор се прави в деня на използването, като се избягва доколкото е възможно контактът му с въздуха, като след употреба колбата веднага се затваря. 7.4. Процедура 7.4.1. Приготвяне на разтвора на мед Претеглят се 10,0 g мед в чаша и се разтварят в около 15 ml вода и 5 ml ацетатен буфер без нагряване. Разтворът се прехвърля количествено в мерителна колба с вместимост 50 ml, съдържаща 3 ml разтвор на натриев хлорид, и се долива до марката. Много важно е медът да бъде буфериран преди контакта му с натриевия хлорид, тъй като при рН под 4,0 в присъствие на натриев хлорид диастазната активност се редуцира бързо. Разтворът на мед може да се съхранява само няколко часа и поради това се приготвя преди анализа. 7.4.2. Стандартизиране на разтвора на нишесте и на първоначалната оптична плътност на сините нишестено-йодни разтвори. Стандартизирането се извършва, за да се установи количеството на водата, което трябва да се добави към реакционната смес, за да се постигне оптична плътност на нишестено-йодните разтвори между 0,745 и 0,770. В епруветки се пипетират 20, 21, 22, 23, 24 и 25 ml вода и 5 ml разреден разтвор на йод. В първата епруветка се добавят 0,5 ml смес, състояща се от 10 ml вода и 5 ml нишестен разтвор, разбърква се добре и веднага се отчита оптичната плътност при 660 nm срещу празна проба вода в кювета 1 сm. По същия начин се постъпва и с другите епруветки, докато оптичната плътност влезе в интервала 0,770 - 0,745. Определеното по този начин количество на водата се използва като стандартно разреждане при всяко определяне на диастазната активност с този нишестен разтвор. 7.4.3. Определяне на диастазната активност на меда В колба с вместимост 50 ml се поставят 10 ml разтвор на мед и колбата се поставя във водна баня при температура 50 °С заедно с друга колба, съдържаща около 10 ml разтвор на нишесте. След 15 min към разтвора на мед се добавят 5 ml от нишестения разтвор, разбърква се и се засича времето. През определени интервали, за първи път след 5 min, се вземат по 0,5 ml от сместа, поставят се в епруветка и се добавят бързо 5 ml от разредения разтвор на йод. Добавя се определеното количество вода при калибрирането (т. 7.4.2), разбърква се и веднага се отчита оптичната плътност при 660 nm срещу празна проба вода в кювета 1 сm. След първото вземане на пробата интервалите трябва да се подберат така, че да се получат 3 - 4 стойности на оптичната плътност в интервала 0,456 и 0,155. Ако първата отчетена стойност на оптичната плътност е по-голяма от 0,658, интервалите трябва да са от 10 min, ако стойността е между 0,658 и 0,523, интервалите са между 5 и 10 min и ако стойността е между 0,523 и 0,456, интервалите са между 2 и 5 min. Ако първата отчетена стойност на оптичната плътност при 5 min е по-ниска от 0,350, се препоръчва да се намали времето за първото определяне. 7.4.4. Празна проба Към 5 ml вода се прибавят 10 ml от разтвора на мед. Към 0,5 ml от сместа се добавят 5 ml разреден разтвор на йод. Добавя се определеното количество вода, разбърква се и се отчита оптичната плътност при 660 nm срещу празна проба вода в кювета 1 сm. Ако има оптична плътност, отчетената стойност се изважда от получените стойности по т. 7.4.3. 7.4.5. Изчисляване на резултатите Диастазната активност като диастазно число (ДЧ) се изчислява по формулата: в единици по Шаде, където: txе времето в min, за което оптичната плътност достига стойност 0,235. Времетоtxсе отчита от построената графика, отразяваща връзката между измерените стойности на оптичната плътност и съответното време на вземане на порциите от инкубационната смес.

1. Методи за определяне на количеството на хидроксиметилфурфурола

8.1. Метод на Винклер 8.1.1.Същност на метода Методът се основава на определяне на оптичната плътност при 550 nm на оцветените разтвори, които се получават в резултат на взаимодействието между съдържащия се в меда хидроксиметилфурфурол,пара-толуидина и барбитуровата киселина. 8.1.2.Апаратура Спектрофотометър или друг вид фотометър за измерване на оптичната плътност при 550 nm, чаши, епруветки с обем 10 ml, пипети с обем 1, 2, 5 и 10 ml, мерителни колби с обем 50 и 100 ml. 8.1.3.Реактиви Разтвор на барбитурова киселина: претеглят се 500 mg барбитурова киселина и се разтварят в дестилирана вода на водна баня. Разтворът се прехвърля в мерителна колба с обем 100 ml и след охлаждане до температура 20 °С се допълва до марката с вода. Разтвор напара-толуидин: претеглят се 10 gпара-толуидин (т. т. 45 °С) и се разтварят в 50 ml изопропанол на водна баня. Разтворът се прехвърля в мерителна колба от 100 ml и се добавят 10 ml ледена оцетна киселина. Охлажда се и се допълва до марката с изопропанол. Разтворът се съхранява на тъмно поне 24 часа преди използването и се използва в продължение на не повече от 3 дни, ако не се оцвети интензивно през това време. Забележка.Пара-толуидинът е канцерогенен и представлява риск за здравето. Трябва да се избягва контакт с реагента. Ако е възможно, трябва да се използва другият метод за определяне на количеството на хидроксиметилфурфурола. 8.1.4.Процедура 8.1.4.1.Приготвяне на разтвора на мед Претеглят се 10 g мед и се разтварят в дестилирана вода. Разтворът се прехвърля количествено в мерителна колба с обем 50 ml и се допълва с вода до марката. Забележка.Ако разтворът на мед е мътен (не е достатъчно бистър), се препоръчва да се избистри по следния начин: Претеглят се 10 g мед и се разтварят в около 20 ml дестилирана вода. Разтворът се прехвърля количествено в мерителна колба с обем 50 ml. Добавя се 1 ml разтвор на Carrez I (приготвен съгласно т. 8.2.4), разбърква се, добавя се 1 ml разтвор на Carrez II (приготвен съгласно т. 8.2.4), разбърква се, допълва се с вода до марката и отново се разбърква. Разтворът се филтрува през хартиен филтър, като първите 10 ml се изхвърлят. 8.1.4.2.Определяне на количеството на хидроксиметилфурфурола В две епруветки се поставят по 2 ml разтвор на мед и 5 ml разтвор напара-толуидин. В едната епруветка се добавя 1 ml дестилирана вода (празна проба), а в другата 1 ml разтвор на барбитурова киселина. Реагентите се прибавят в интервал 1 - 2 min. Измерва се оптичната плътност на разтвора срещу празната проба в кювета от 1 cm при 550 nm 3 - 4 min след добавянето на барбитуровата киселина. 8.1.5.Изчисляване на резултатите Съдържанието на хидроксиметилфурфурол (ХМФ) се определя по формулата: където: Ае измерената оптична плътност. 8.2. Метод на Уайт 8.2.1. Същност на метода Методът се базира на определяне на адсорбцията на хидроксиметилфурфурола в ултравиолетовата област при 284 nm. За да се избегне влиянието на други компоненти на меда в тази област на спектъра, се определя разликата в адсорбциите на чистия воден разтвор на мед и на същия разтвор след добавяне на натриев бисулфит към него. Съдържанието на хидроксиметилфурфурол се определя след изваждане от отчетената абсорбция при 284 nm на абсорбцията при 336 nm. 8.2.2. Апаратура Спектрофотометър с обхват, включващ дължини на вълните 284 и 336 nm, 1 cm кварцови кювети, филтърна хартия, мембранни филтри за водни разтвори с размер на порите 0,45 mm, чаши от 50 ml, мерителни колби с обем 50 ml, пипети, спринцовки. 8.2.3. Реактиви Разтвор на Carrez I: 15 g калиев ферицианид K4Fe (CN)6.3H2O се разтварят във вода и обемът на разтвора се довежда до 100 ml. Разтвор на Carrez II: 30 g цинков ацетат Zn(CH3.COO)2.2H2O се разтваря във вода и обемът на разтвора се довежда до 100 ml. Разтвор на натриев бисулфит, NaHSO3, 0,20 g/100 ml: 0,20 g натриев бисулфит се разтварят във вода и обемът на разтвора се довежда до 100 ml. Приготвя се пресен всеки ден. 8.2.4. Процедура Подготовката на пробата мед за анализ може да се извърши по два метода. Метод 1 Претеглят се 5 g мед и се разтварят в около 25 ml вода. Разтворът се прехвърля количествено в мерителна колба с обем 50 ml. Добавят се 0,5 ml от разтвор Carrez I и се разбърква. Добавят се 0,5 ml от разтвор Carrez II, разбърква се, допълва се до марката с вода и отново се разбърква. Разтворът се филтрува през хартиен филтър, като първите 10 ml се изхвърлят. Метод 2 Претеглят се 5,000 g мед и се разтварят във вода. Разтворът се прехвърля количествено в мерителна колба с обем 50 ml и се допълва с вода до марката. Посредством спринцовка част от разтвора се филтрува през мембранен филтър. Ход на анализа В две епруветки се пипетират по 5,0 ml от филтрата. В едната епруветка се добавят 5,0 ml вода (проба), а в другата се добавят 5,0 ml разтвор на натриев бисулфит (празна проба). Епруветките се разбъркват добре. Определят се оптичните плътности на пробата срещу празната проба при 284 и 336 nm в кварцова кювета 1 сm. Ако оптичната плътност при 284 nm е по-висока от 0,6, разтворът на пробата се разрежда с вода, а разтворът на празната проба се разрежда с разтвор на натриев бисулфит в една и съща степен, така че да се постигне по-ниска оптична плътност. 8.2.5. Изчисляване на резултатите Количеството на хидроксиметилфурфурола (ХМФ) се изчислява по формулата: където: А284е оптичната плътност при 284 nm; А336- оптичната плътност при 336 nm. Ако разтворите са разреждани, степента на разреждане трябва да се има предвид при изчисляване на резултатите.

1. Поленов анализ на пчелен мед

Извършва се по БДС 3050-80 "Мед пчелен. Правила за вземане на проби, методи за изпитване и ветеринарно-санитарна експертиза".