Чл. 40

Чл. 40.(1) Националната ветеринарномедицинска служба осигурява присъствието най-малко на един официален ветеринарен лекар:

1. в кланиците по време на предкланичния и следкланичния преглед;
2. в предприятията за производство на месо от дивеч, по време на следкланичния преглед.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба може да разреши изключение от изискванията по ал. 1 в някои кланици и предприятия за производство на месо от дивеч на база прилагане на анализ на риска, като:

1. официалният ветеринарен лекар може да не присъства по време на предкланичния преглед в кланицата, когато:

а) ветеринарен лекар от съответната РВМС или лекар, упражняващ ветеринарномедицинска практика, е извършил предкланичния преглед в животновъдния обект на произход, проверил е информацията за хранителната верига и писмено е съобщил резултатите от проверките на официалния помощник в кланицата; б) официалният помощник в кланицата се е убедил, че информацията за хранителната верига не съдържа данни за нарушаване на изискванията за безопасност на храните и общото здравословно състояние и хуманното отношение към животните са удовлетворяващи;

1. официалният ветеринарен лекар редовно следи проверките по т. 1, буква "б" да се извършват правилно от официалния помощник.

(3) Присъствието на официален ветеринарен лекар по време на следкланичния преглед не е необходимо, ако:

1. официалният помощник извършва следкланичния преглед и отделя месото с изменения и останалото месо от същото животно и лекарят впоследствие проверява месото;
2. официалният помощник документира процедурите и констатациите си по начин, доказващ на официалния ветеринарен лекар, че изискванията са спазени.

(4) Официалният помощник може да бракува месо с изменения от домашни птици и зайцевидни съгласно изискванията наглава седма, без официалният ветеринарен лекар системно да проверява това месо. (5) Разпоредбите по ал. 2 и 3 не се прилагат:

1. за животни, които са били заклани при неотложно клане;
2. за животни, за които има съмнения, че са болни или са в състояние, което може да увреди здравето на хората;
3. за говеда от стада, за които не е обявено, че са официално свободни от туберкулоза;
4. за говеда, овце и кози от стада, за които не е обявено, че са официално свободни от бруцелоза;
5. (доп. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) в случай на възникване на болест, включена в списък А или в списък Б на МБЕ за животните, възприемчиви към съответната болест, произхождащи от съответния район, както са посочени в допълнителната разпоредба наНаредба № 48 от 2006 г. за здравните изисквания към говеда и свине при придвижването или транспортирането им между Република България и държавите - членки на Европейския съюз, и за определяне на здравния статус на районите и обектите, от които произхождат, и допълнителните гаранции, на които трябва да отговарят(ДВ, бр. 48 от 2006 г.);
6. когато е необходим по-строг контрол при възникнало заболяване или конкретно заболяване, включено в списък Б на МБЕ.

(6) Когато се обработва месо, в транжорните периодично присъства официален ветеринарен лекар или негов официален помощник.

Раздел III.Извършване на специфични задачи от персонала в кланицата при добив на месо от домашни птици и зайцевидни