Чл. 3

Член 3 Определения

1. За целите на настоящия регламент се прилагат определенията, дадени в член 2 от Регламент (ЕО) № 141/2000:

— „субстанция“ е всяко вещество, използвано за производството на лекарствен продукт за хуманна употреба съгласно определението в член 1 от Директива 65/65/ЕИО.

1. За целите на прилагането на член 3 от Регламент (ЕО) № 141/2000 за лекарствените продукти-сираци:

— „съществена полза“ е важно предимство от клинична гледна точка или голям принос за грижите за пациента.

1. За целите на прилагането на член 8 от Регламент (ЕО) № 141/2000 за лекарствените продукти-сираци:

а) „активна субстанция“ е вещество, което има физиологично или фармакологично действие; б) „подобен лекарствен продукт“ е лекарствен продукт, съдържащ една или повече активни субстанции подобни на тези, съдържащи се във вече разрешен лекарствен продукт-сирак и който е със същото терапевтично показание; в) „подобна активна субстанция“ е еднакво активно вещество или активно вещество със същите основни характеристики на ниво молекулна структура (но не непременно на всички характеристики на молекулната структура) и което действа по същия механизъм, в частност: 1. изомери, изомерна смес, съединения, естери, соли и нековалентни производни на оригиналното активно вещество или активно вещество, което има само минимални различия от началната активна субстанция на ниво молекулна структура, като структурен аналог; или 2. същата макромолекула или макромолекула, която се различава от началната само по разновидности на молекулната структура, като в случаите с: 2.1. белтъчини: — когато разликата се дължи на неточности в превода или в транскрипцията, — когато разликата в структурата между двете се дължи на явления след превода (например различни глюкозилни видове/форми/структури) или на различни третични структури, — когато няма голяма разлика във веригата на аминокиселините. Така две фармакологично близки белтъчни вещества от една група (например две биологични смеси със същия словообразувателен корен на международноприето наименование (МПН)) обикновено се считат подобни, — когато моноклоналните антитела се свързват със същия епитоп; тези субстанции обикновено се считат подобни; 2.2. полизахариди със същите повтарящи се захарни групи, дори когато броят на групите е различен и дори при постполимерни изменения (включително конюгални връзки); 2.3. полинуклеотични вещества (включително вещества, получени при генетичен трансфер или антисенс вещества (генетични инхибитори), съдържащи един или два различни нуклеотида: — когато няма голяма разлика в нуклеотидната последователност на пуриновите или пирамидиновите основи и техните производни. Така, при антисенс веществата (генетични инхибитори), при прибавяне или отнемане на нуклеотид(-и), които не влияят съществено на хибридомната кинетика с целта, веществата обикновено се считат подобни. При веществата, получени чрез генетичен трансфер, освен ако няма значителни разлики в последователността, веществата обикновено се считат подобни, — когато разликата в структурата между двете се състои в изменения в скелета на захаридите на базата на рибоза и на дезоксирибоза или в замяната на скелета със синтетични аналози, — когато разликата се състои във векторната или трансферната система; 2.4. сложни вещества, частично определяеми и много близки (например две противовирусни ваксини или два близки продукта за терапия на клетъчно ниво), или 3. същата активна радиоизотопна субстанция или субстанция, която се различава от началната/оригиналната субстанция по радионуклида, лиганта, мястото на отбелязване или механизма на свързване на молекулата с радионуклеида, при условие че механизмът на действие е същият; г) „лекарствен продукт с клинично превъзходство“ е лекарствен продукт, който има значително терапевтично или диагностично предимство спрямо ефектите на разрешен лекарствен продукт-сирак, от един или повече от следните аспекти: 1. по-голяма ефикасност от тази на разрешения лекарствен продукт-сирак (оценена според установения ефект върху важен клиничен параметър при съответните и добре контролирани клинични изпитвания). По правило става дума за същия вид доказателства като изискваните за обосноваване на твърдение за ефикасността на два различни лекарствени продукта. По принцип са необходими преки сравнителни клинични изпитвания, но сравненията могат също да се основават на други параметри, включително на междинна оценка. Във всеки случай, възприетият методологичен подход трябва да се обоснове; или 2. по-голяма безвредност за значителна част от засегнатото население или населения. В някои случаи ще са необходими преки сравнителни клинични изпитвания; или 3. в изключителни случаи, когато не е доказано, че лекарственият продукт е с по-висока ефикасност или гарантира по-голяма безвредност, но се докаже, че лекарственият продукт по друг начин допринася значително за диагностиката или грижите, полагани за пациента.