Чл. 10

Член 10 Тежест на доказване

1. Държавите членки гарантират, че от ищеца се изисква да докаже дефектността на продукта, претърпяната вреда и причинно-следствената връзка между дефектността и вредата.
2. Когато е изпълнено някое от долупосочените условия, се изхожда то презумпция за дефектност на продукта:

а) ответникът не разкрива съответните доказателства съгласно член 9, параграф 1; б) ищецът показва, че продуктът не отговаря на определените в правото на Съюза или в националното право задължителни изисквания за безопасност на продукта, които са предназначени за защита срещу риска от вредата, претърпяна от увреденото лице; или в) ищецът показва, че вредата е причинена от очевидна неизправност на продукта при разумно предвидима употреба или при обичайни обстоятелства.

1. Когато е установено, че продуктът има дефект и причинената вреда е от вид, който принципно съответства на въпросния дефект, се изхожда от презумпция за причинно-следствена връзка между дефектността на продукта и вредата.
2. Даден национален съд изхожда от презумпция за дефектността на продукта, на причинно-следствената връзка между дефектността и вредата или и на двете, когато въпреки разкриването на доказателства в съответствие с член 9 и като взема предвид всички съответни обстоятелства по случая:

а) ищецът среща прекомерни трудности, по-специално поради техническата или научната сложност, при доказването на дефектността на продукта или на причинно-следствената връзка между дефектността и вредата, или и на двете; и б) ищецът показва, че е вероятно продуктът да има дефект или че съществува причинно-следствена връзка между дефектността на продукта и вредата, или и двете.

1. Ответникът има право да обори всяка от презумпциите, посочени в параграфи 2, 3 и 4.