Чл. 9

Директива (ЕС) 2024/2853 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2024 година относно отговорността за вреди от дефекти на продукти и за отмяна на Директива 85/374/ЕИО на Съвета (Текст от значение за ЕИП)

Директива

Член 9 Разкриване на доказателства

  1. Държавите членки гарантират, че при искане на лице, което предявява иск за обезщетение в производство пред национален съд за вреди, причинени от дефект на продукт („ищецът“), и което е представило факти и доказателства, които са достатъчни, за да се обоснове правдоподобността на иска за обезщетение, от ответника се изисква да разкрие съответните доказателства, с които разполага, при спазване на условията, посочени в настоящия член.
  2. Държавите членки гарантират, че от ищеца се изисква, в съответствие с националното право, да разкрие съответните доказателства, с които той разполага, по искане на ответника, който е представил факти и доказателства, достатъчни за доказване на необходимостта на ответника от доказателства за целите на възразяването срещу иск за обезщетение.
  3. Държавите членки гарантират, че разкриването на доказателства съгласно параграфи 1 и 2 и в съответствие с националното право е ограничено до това, което е необходимо и пропорционално.
  4. Държавите членки гарантират, че когато определят дали разкриването на доказателства, поискано от дадена страна, е необходимо и пропорционално, националните съдилища вземат предвид законните интереси на всички засегнати страни, включително трети страни, по-специално във връзка със защитата на поверителната информация и търговските тайни.
  5. Държавите членки гарантират, че когато от ответника се изисква да разкрие информация, която е търговска тайна или предполагаема търговска тайна, националните съдилища са оправомощени — при надлежно обосновано искане от страна или по своя собствена инициатива — да предприемат конкретни мерки, необходими за запазване на поверителността на тази информация, когато тя се използва или се посочва в или след съдебни производства.
  6. Държавите членки гарантират, че когато от една от страните се изисква да разкрие доказателства, националните съдилища са оправомощени, при надлежно обосновано искане от насрещната страна или когато съответният национален съд счете това за целесъобразно и в съответствие с националното право, да изискват тези доказателства да бъдат представени по леснодостъпен и лесноразбираем начин, ако това представяне се счита за пропорционално от националния съд от гледна точка на разходите и усилията за страната, към която е отправено искането.
  7. Настоящият член не засяга националните разпоредби, когато такива съществуват, свързани с предварителното разкриване на доказателства.

Практика по чл. 9

0 решения, 0 цитирания

Няма налични съдебни препратки за избрания филтър.