Чл. 7

Член 7 Дефектност

1. Даден продукт се счита за дефектен, когато не осигурява безопасността, която дадено лице има право да очаква или която се изисква съгласно правото на Съюза или националното право.
2. При оценката на дефектността на даден продукт се вземат предвид всички обстоятелства, включително:

а) представянето и характеристиките на продукта, включително неговото етикетиране, дизайн, технически характеристики, състав и опаковка, и инструкциите за неговото сглобяване, инсталиране, употреба и поддръжка; б) разумно предвидимата употреба на продукта; в) въздействието, което оказва върху продукта евентуалната способност да продължи да се самообучава или да придобива нови характеристики, след като е пуснат на пазара или е пуснат в действие; г) разумно предвидимото въздействие, което оказват върху продукта други продукти, за които може да се очаква, че ще бъдат използвани заедно с него, включително посредством взаимовръзка; д) момента, в който продуктът е пуснат на пазара или е пуснат в действие, или — когато производителят запазва контрол върху продукта след този момент — момента, в който продуктът е напуснал контрола на производителя; е) съответните изисквания за безопасност на продукта, включително имащите отношение към безопасността изисквания за киберсигурност; ж) всяко изтегляне на продукта от пазара или друга съответна намеса, свързани с безопасността на продукта, по решение на компетентен орган или на икономически оператор, посочен в член 8; з) специфичните нужди на групата ползватели, за чиято употреба е предназначен продуктът; и) в случай на продукт, чиято цел е да предотврати вреди, всяко неизпълнение на тази цел от страна на продукта.

1. Един продукт не може да се счита за дефектен само заради това, че вече или впоследствие е пуснат на пазара или е пуснат в действие по-добър продукт, включително актуализации или модернизации за продукт.