Чл. 7

Закон за признаване, изпълнение и изпращане на актове за налагане на мерки за процесуална принуда, различни от мерките, изискващи задържане

Глава вторав сила

Официален текст
1

При получаване на акта за налагане на мерки за процесуална принуда и на удостоверението почл. 5, ал. 1по поща, електронна поща, факс или по друг начин, позволяващ писмен запис и удостоверяване на автентичността, съдът образува производство по признаване и се произнася в 14-дневен срок. Когато срокът не може да се спази, съдът незабавно уведомява компетентния орган на издаващата държава, като посочва причините за забавянето и срока, необходим за постановяване на определението.

2

Съдът разглежда делото еднолично в открито съдебно заседание със задължително участие на прокурор и с призоваване на лицето, за което е постановена мярката. Неявяването на лицето, когато е редовно призовано, не е пречка за разглеждане на делото.

3

Съдът изслушва прокурора, лицето, за което е постановена мярката, и неговия защитник.

4

Когато удостоверението по ал. 1 е непълно, не съответства на акта за налагане на мерки за процесуална принуда или при наличие на основанията за отказ почл. 9, ал. 1, т. 2 и 4, съдът провежда консултации с компетентния орган на издаващата държава и може да изиска от него допълнителна информация, като определи срок за получаването и. Делото се отлага до изтичането на този срок.

5

Съдът се произнася с определение, с което:

1.

признава акта за налагане на мерки за процесуална принуда и определя мярка за процесуална принуда, която в най-голяма степен съответства на мярката, постановена в издаващата държава; мярката за процесуална принуда, определена от съда, не може да бъде по-тежка от мярката, постановена в издаващата държава;

2.

отказва да признае и да изпълни акта за налагане на мерки за процесуална принуда при наличие на някое от основанията почл. 9.

6

Определението се обявява незабавно след изслушването по ал. 3, освен в случаите по ал. 4.

7

Съдът уведомява компетентния орган на издаващата държава за:

1.

влизането в сила на определението по ал. 5;

2.

невъзможността да бъде упражнен надзор върху мярката за процесуална принуда поради това, че местонахождението на лицето на територията на Република България не може да бъде установено.

8

Заверен препис от влязлото в сила определение по ал. 5, т. 1 се изпраща незабавно на съответния прокурор за изпълнение.