Чл. 325 КТ: Прекратяване без предизвестие — Анализ 2026

Чл. 325 КТ е сред най-често прилаганите и същевременно най-спорни разпоредби в трудовото право. Той обединява дванадесет различни основания, при които трудовият договор се прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие. На практика обаче свободният достъп до структуриран анализ е оскъден: повечето публикации разглеждат само взаимното съгласие по ал. 1, т. 1, а пълният текст и касационната практика остават зад абонамент.

В настоящия анализ систематизираме всички основания по чл. 325 КТ, механизма на прекратяването по взаимно съгласие и установените позиции на Върховния касационен съд, като ясно разграничаваме проверимата практика от тезите, които се срещат само във вторични източници.

Нормативна рамка: чл. 325 КТ

Общата характеристика на основанията по чл. 325 КТ е, че прекратяването настъпва по право (ipso jure), без която и да е от страните да дължи предизвестие и съответно без обезщетение по чл. 220 КТ за неспазен срок на предизвестие. Това отличава хипотезите по чл. 325 от прекратяването с предизвестие по чл. 326 и чл. 328 КТ, при които срокът и неговото спазване имат самостоятелно правно значение.

Следва да се отбележи, че при основанието по ал. 1, т. 9 законът поставя изрична уговорка: прекратяването не се допуска, ако при работодателя има друга работа, подходяща за здравословното състояние на работника, и той е съгласен да я заеме. Това превръща т. 9 в едно от малкото основания по чл. 325, при което прекратяването не е безусловно. Ал. 2 от своя страна препраща към специфичната хипотеза на чл. 68, ал. 6 КТ.

Прекратяване по взаимно съгласие (чл. 325, ал. 1, т. 1)

Взаимното съгласие е най-често прилаганото основание по чл. 325 КТ. Законът поставя едно същностно изискване за действителност: съгласието трябва да бъде изразено писмено. Това е форма за действителност, не за доказване, поради което устната уговорка между страните не поражда правни последици, дори и да е установена с други доказателства.

Механизмът е законово регламентиран. Страната, която получи предложение за прекратяване по взаимно съгласие, е длъжна да вземе отношение и да уведоми насрещната страна в 7-дневен срок от получаването му. Мълчанието в този срок има точно определена правна последица: предложението се смята за неприето. Този седемдневен срок се отнася изключително до отговора по предложението за взаимно съгласие и не следва да се смесва с двуседмичния срок по чл. 345, ал. 1 КТ, който има значение за основанието по т. 2.

Останалите основания по ал. 1 (т. 2-12)

Извън взаимното съгласие чл. 325 обхваща широк кръг от обективни обстоятелства, при които трудовото правоотношение се прекратява по силата на закона. Голяма част от тях не зависят от волята на страните, а от настъпването на определен юридически факт — изтичане на срок, завръщане на замествания работник, влязло в сила решение на ТЕЛК или смърт.

Особено внимание заслужава т. 2: за да се приложи, възстановеният от съда работник трябва да не се яви да заеме длъжността в двуседмичния срок по чл. 345, ал. 1 КТ, който тече от получаване на съобщението за възстановяване. Това е едно от малкото основания по чл. 325, при което прекратяването настъпва вследствие на бездействие на самия работник.

Актуална практика на ВКС по чл. 325

Касационната практика по чл. 325 КТ е концентрирана основно върху т. 1 (взаимно съгласие), където най-често възникват спорове за формата и за момента на постигане на съгласието. Тук разграничаваме проверимите източници от тезите, които се срещат само във вторична литература.

Водеща и напълно проверима е позицията, че писменото съгласие по чл. 325, ал. 1, т. 1 не може да се доказва със свидетелски показания. Изискването за писмена форма изключва свидетелските показания съгласно чл. 164, ал. 1 ГПК, а подписът под заповедта удостоверява единствено връчването, а не волята за прекратяване.

Извън това решение, в правната литература трайно се застъпват още няколко позиции, които изразяват установена практика, но чиито конкретни съдебни актове не се откриват в публичните регистри с пълни реквизити. Поради това ги излагаме описателно, без да им приписваме конкретни номера:

Първо, приема се, че заповедта за прекратяване по взаимно съгласие има само констативен, а не конститутивен характер. От това следва практически важният извод, че евентуална погрешна правна квалификация в самата заповед не води до незаконност на прекратяването, стига действителното основание да е налице. Второ, застъпва се, че нормата на т. 1 не изисква заявлението изрично да съдържа дата, но същевременно се приема, че постигнатото взаимно съгласие трябва да обхваща и датата, от която договорът се прекратява. Трето, приема се, че самото подписване на заповедта от работника не осъществява фактическия състав по т. 1 — за това е необходимо предхождащо я съгласие, изразено писмено.

Обезщетения и последици при прекратяване по чл. 325

Тъй като прекратяването по чл. 325 е безпредизвестно, обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220 КТ не се дължи — самата хипотеза на чл. 220 предполага наличието на срок за предизвестие, какъвто тук липсва. Това обаче не означава, че работникът остава без никакви парични права.

Връзката между т. 9 и чл. 222, ал. 2 КТ е изрично закрепена в закона: разпоредбата за обезщетението при болест препраща директно към основанието по чл. 325, ал. 1, т. 9. Затова при прекратяване поради трайно намалена работоспособност практикуващият следва да съобрази и това допълнително парично право на работника.

Практически съвети за адвокати и работодатели

Преобладаващата част от споровете по чл. 325 КТ се концентрират върху взаимното съгласие и могат да бъдат предотвратени с прецизно документиране на волята на страните. По-долу обобщаваме контролния минимум за валидно прекратяване по т. 1.

Правко е AI асистент, работещ върху действащото българско законодателство, включително Кодекса на труда, и може бързо да ви ориентира в нормативната рамка на чл. 325 КТ. Функциите, свързани с търсене в съдебната практика, предстои да бъдат добавени. За връзка с конкретен казус вижте и потребителския наръчник за молба за напускане, както и професионалните анализи за предварителната закрила по чл. 333 КТ и оформянето на трудовите книжки след промените в КТ.